„Телевизионна мрежа“ (Network, 1976) е сатира за медийната индустрия, която представя как журналистиката се превръща в сензационализъм, за да привлича зрителите. В този филм Фей Дънауей изиграва безскрупулната телевизионна продуцентка Даяна Кристенсен, която не се спира пред нищо в стремежа си към по-висок рейтинг. Тази роля й носи първия и единствен „Оскар“ за най-добра актриса.
-
Дънауей печели „Оскар“ след предишна номинация за „Китайски квартал“
Преди „Телевизионна мрежа“, Фей Дънауей вече е била номинирана за „Китайски квартал“ (1974), но тогава губи от Елън Бърстин. С ролята си в този филм обаче тя побеждава конкуренцията. -
Ролята е вдъхновена от реални телевизионни продуценти
Персонажът на Даяна Кристенсен е базиран на жени, които са работили в телевизията през 70-те години, когато индустрията започва да се променя и да става все по-комерсиална. -
Тя побеждава изключително силна конкуренция
Фей Дънауей печели „Оскар“-а срещу Лив Улман („Лице в лице“), Талия Шайър („Роки“), Сиси Спейсък („Кери“) и Марша Мейсън („Здравей, любов моя“) – всички актриси с впечатляващи изпълнения. -
Филмът печели общо четири „Оскара“
Освен наградата за Дънауей, „Телевизионна мрежа“ печели „Оскар“ за най-добър актьор (Питър Финч), най-добра поддържаща актриса (Беатрис Стрейт) и най-добър оригинален сценарий. -
Ролята на Даяна Кристенсен е смятана за една от първите „силни кариеристки“ в киното
Персонажът на Дънауей е безмилостен, амбициозен и напълно лишен от емпатия, което я прави една от първите истински „железни жени“ в киното, вдъхновявайки по-късни роли като Миранда Пристли в „Дяволът носи Прада“. -
Дънауей е толкова фокусирана върху ролята, че избягва останалите актьори на снимачната площадка
За да запази студеното и дистанцирано поведение на своята героиня, Дънауей рядко комуникира с останалите актьори извън сцените, което допринася за автентичността на нейната игра. -
Филмът предсказва реалността на съвременната медийна индустрия
„Телевизионна мрежа“ е смятан за изключително пророчески, тъй като предсказва възхода на новините, базирани на сензации, драматични шоута и корпоративния контрол над медиите – нещо, което днес е повсеместно.
