Асоциация „Активни поребители“ е извършила проверка на качеството на водата в няколко града, сред които и Стара Загора. Резултатите са потресаващи – питейната вода у нас е пълна с нитрати, бактерии и високо съдържание на хлор – съобщава председателят на асоциацията Богомил Николов.
Данните сочат, че в 39% (20 от 52) от пробите в 29 града в страната, или в близо 50% (14 от 29) от градовете, включени в проучването, има един или повече замърсители в питейната вода. Прехлориране има в градовете Русе, Велико Търново, Стара Загора и Ямбол. Колиформи – в София, Ботевград, Ловеч, Димитровград, Златица, Костинборд. Все пак в София това се случи в една проба от пет. Завишено съдържание на нитрати – във Видин, Димитровград и Пазарджик. Еscherichia coli сме установили в Ботевград, Златица и Костинброд. Желязо – в Ботевград и Шумен.
Ето и цялото интервю с Богомил Николов:
– Г-н Николов, оказва се, че питейната вода у нас е пълна с нитрати, бактерии и високо съдържание на хлор. Това поне показа ваше изследване. Кое ви провокира да го направите?
– Много са причините. Отдавна искахме да направим такова изследване. Първо, защото наши колеги в чужбина са правили многократно такива и от тях знаем колко е важно това за хората. Също така имаше и множество публикации, свързани с водата, през последните десет години. Да не забравяме и редицата скандални казуси в някои градове.
– В кои например?
– Преди няколко години имаше натравяне с нитрати, заради което хора влязоха в болница. Става дума за Исперих. Освен това периодично регионалните здравни инспекции огласяват данни и постановяват забрана за пиене в отделни градове. Провокира ни и един реален проблем, свързан с отговорността. А именно, че водопроводната мрежа, която е в рамките на собствеността, е на ползвателя. Градската мрежа е на съответното ВиК. Ако вземем проба от чешмата в къщи и я отнесем в лаборатория, може да се каже със сигурност чия е вината за замърсяването – дали се дължи на това, че нашите тръби са стари, или на ВиК. Решихме да вземем проби от обществени чешми, с малки изключения от обществени сгради, където не можахме да намерим такива чешмички. Например в Козлодуй, където всички са затворени.
– Каква беше причината?
– Не мога да ви кажа, и ние не разбрахме. За жалост е повсеместна тенденция. Последните години се затварят една по една чешмите. Знаете, че в миналото хората са градели чешми, за да ги помнят, а сега ги затваряме. А това става, защото поредното ВиК иска поредната такса от дадена община заради това, че чешмичката работи.
– Какво обаче показа проучването ви?
– Показа, че има градове, където няма проблеми с водата, и такива, където има предизвикателство.
– В кои градове, колко са?
– Не може да се каже с точност, защото зависи от показателите. С прехлорирането са пет. Имаме девет проби в пет града. Също така седем проби в шест града за фекалии. Но не можем да кажем, че водата в тези градове е с фекалии, защото замърсителят може да бъде на два метра от чешмата. Той може да е в резултат от спукана тръба. Така че този замърсител може да е само там и да го няма в нито една друга чешма. Но ние сме изследвали обществени чешми, достъпни за всички хора. Дали е такова положението в целия град, не знам. Но от контрола може да се изисква още, защото в повечето случаи се осъществява на входа на ВиК инсталацията. Обикновено Регионалната здравна инспекция взема проби преди водата да влезе във водопровода. Оттам насетне какво става по тръбите си остава загадка. И поради проблема, който изтъкнах в началото – че отговорността е размита, затова, че собствеността на тръбите не е уточнена, ние не можем да търсим отговорност на ВиК операторите. Затова се насочваме към такива източници, където отговорността е ясна.
– В кои градове водата е най-замърсена и има най-много проблеми?
– Данните сочат, че в 39% (20 от 52) от пробите в 29 града в страната, или в близо 50% (14 от 29) от градовете, включени в проучването, има един или повече замърсители в питейната вода. Прехлориране има в градовете Русе, Велико Търново, Стара Загора и Ямбол. Колиформи – в София, Ботевград, Ловеч, Димитровград, Златица, Костинборд. Все пак в София това се случи в една проба от пет. Завишено съдържание на нитрати – във Видин, Димитровград и Пазарджик. Еscherichia coli сме установили в Ботевград, Златица и Костинброд. Желязо – в Ботевград и Шумен.
– Кой е основният източник на замърсяване?
– Най-вече тръбопреносната мрежа, като за някои градове проблемът идва и от самите водоизточници. Също така и от факта, че все още има големи градове без пречиствателни станции. Този проблем трябваше да бъде решен досега.
– Посочете населените места без проблеми и завишение на показателите?
– Бургас, Сливен, Варна, Монтана, Враца, София има съвсем минимални, Плевен.
– Какво трябва да се направи, за да се предотврати този проблем?
– Според мен решенията са местни и локални. Местната общност трябва да изисква, начело с кмета. Там, където има проблеми, трябва да се решават. Но е необходима по-голяма прозрачност. Ако се правят проверки на входа на системата, нека се правят и на изхода. Тогава данните могат да бъдат различни.
– Друга доста сериозна тема е оплаквания от некачествени храни. Оказва се, че вече намираме дори игла в месо. Какво трябва да направи потребителят в такива случаи?
– Ако намеря такава игла в даден продукт, ще я върна в магазина и ще покажа какво съм открил. Ако аз съм собственик на магазина, щях да се извиня на клиента и да му дам талон за безплатно пазаруване за определена сума. По някакъв начин да го компенсирам. От моя страна пък ще вляза в сериозен разговор със съответния доставчик. Все пак той излага авторитета ми на карта, затова ще претендирам за вреди. На това трябва да се научат търговците. На запад също се случват такива неща и почти никога не се огласяват от медиите, защото хората решават проблема с търговеца. При нас е обратното. Отиваме в магазина, там отказват да признаят вината си, след това се вдигат на крак медиите и накрая търговецът пак се извинява, след като всички сме се занимавали с това повече от седмица. Затова си мисля, че трябва да променим бизнесетиката си. У нас в преобладаващата си част тя е много лоша. Имаме криворазбрана идея за търговия.
– А като потребители имаме ли култура?
– Ако имам претенции към културата на потребителите, то е за това, че са малко небрежни и не четат информацията. Не се интересуват достатъчно, за да може с избора си да различават читавите от некоректните търговци. Ходя при хора, където виждам по-добро отношение и по-добри цени.
– Да разбирам ли, че повечето хора не подават жалби?
– Жалбите не произвеждат резултат в такива ситуации. За такива случаи няма как да наложим глоба. Някои неща трябва да се регулират от търговски интерес.
– Къде са най-големите проблеми?
– За мен топлите витрини са най-рисковото място. Има търговци, които просто не изхвърлят храна, която не е продадена след определено време. Аз лично отдавна спрях да си пазарувам от топла витрина.
Източник: Монитор
