ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 11, 1990 г.
ДА ГОРИМ ИЛИ ДА… МЪЖДУКАМЕ
Целият колектив на ДФС „Електрон” е възмутен от поредната некомпетентна и тенденционната статия на журналиста Сава Савов. Неетично и смешно дори е с неморален подход да пледираш за морален дълг на хората, които се занимават с баскетбол от ДФС „Електрон”. На 21.12.1989 год. дружеството организира пресконференция, на която най-официално бе поканен и др. Савов, но той не дойде. Странно от къде черпи такава осведоменост без да е разговарял с никого и не е посетил една среща на отбора на „Електрон” и защо не намери време да „свери часовника си” по проблеми, които явно го вълнуват. Буди недоумение и факта, че до въпросния материал „Краят на една надежда” не излезе нито една обзорна статия за състоянието на женския баскетбол. А завърши една успешна състезателна година, в която се класирахме на VІ място в „А” РБГ – жени и започна новата, в която сме само с две загубени срещи в досегашния шампионат и втори във временното класиране. Явно журналистически дълг на Сава Савов повелява да има към женския баскетбол отношение като към „заварено дете” или просто успехите на „Електрон” не му харесват. Нищо против личните пристрастия на Савов нямаме, но когато си ангажиран да осведомяваш старозагорската общественост по спортните въпроси, би трябвало да коригираш собствените си настроения.
Колкото до развитието на мъжкия баскетбол в града определена вина носят ЕСПУ – спортен профил, което до сега както цитира Савов е дало само един състезател, бившият ОС на БСФС и ДФС „Берое”. Ако се търсят корените на злото, би трябвало аналитично и обстойно да се разгледа работата точно на спортното училище, защото елементарна истина е, че без кадри спорт не се създава. Що се отнася до разформироването на отбора длъжни сме да обясним следното: След като свърши шампионата с поредното класиране в златната среща VІІ място отборът трябваше да работи по строителството на спортната зала. Всички знаем лятото на „екскурзиантите”, десетки работници от фирма „ДЗУ”, както и колектива на ДФС „Електрон” даваха бригадирския си труд, но момчетата на мъжкия баскетболен отбор демонстративно отказаха под предлог, че са в отпуск. Добре известно е, че за полагаем годишен отпуск трябва да имаш резолирана молба, а те нямаха и на практика съгласно кодекса на труда се бяха уволнили. Техният групов протест и демонстрираната недисциплинираност бе твърде ярък факт не можеше да се подмине с лека ръка.така закономерно се стигна до закриването на мъжкия профил в „Електрон”. Трябва да поясним, че бъдещите намерения за развитието на баскетбол мъже се подкрепят от факта, че треньора П. Георгиев продължава да работи в „Електрон” със селекционерска насоченост. Млада перспективна смяна в „Електрон” за сега има сред юноши – мл.възраст, която обаче ще бъде в мъжката група след 3-4 години. Липсата на добри треньорски кадри е крещяща и все още нерешен проблем. Следователно спешните мерки за временно закриване на мъжкия профил в „Електрон” бяха обективно наложени. Що се отнася до „безцеремонното попречване на ДФС „Локомотив” да развива мъжки баскетбол”, възразяваме най-отговорно. Старата командно-административна система, която все още вирее в БСФС е насочила дружествата в спортовете от високото спортно майсторство и този спорт не е залегнал в плановите задачи в Локомотив. Струва си да се замисли Сава Савов и по възможностите на „неколцината състезатели преминали в Казанлък”, които допринесоха за класирането на отбора в опашката на „Б” РБГ.
Не е за пренебрегване и финансовата страна на въпроса, а в условията на самоуправление точно дружеството и спонсора ще определят кой спорт е перспективен и си заслужава изразходването на средствата. Така, че разумно ли е да харчим пари за спорт, който „мъждука” според С. Савов, а да ощетяваме тези, които възходящо се развиват. Държим да припомним на автора, че живеем във времето след 10.11.1989 год. и на всички нива се отчитат грешките на командно-административната система и стария стил на работа. Защото робувахме на идеята да имаме много неща, макар и да мъждукат, затова сега страната е в икономическа криза. Така, че никак не е в унисон с новото време идеята да тлеем, с надеждата за по-добри времена. Ако това е моралът на С. Савов, то ние категорично сме против.
Меко казано обижда и отношението на автора към съветското присъствие в женския профил на „Електрон”. Какво толкова смущава С. Савов след като не са едно и две дружествата в страната с помощ от вън – състезателска и треньорска. И в Стара Загора има съветски спортистки и то в отбор от „Б” РВГ – Роботика. В същия брой на „Септември” се приветствува и присъствието на съветски балет майстор в Старозагорската народна опера, а нашите състезателки са едва ли не „трън” в очите на журналиста Савов, още повече, че техния принос в успешното представяне на „Електрон” е безапелационен. Ако разгледаме и друга тенденциозна констатация на автора за „немотивираното изгонване на Милко Миланов”, трябва отново да припомним, че този треньор, допринесъл за изпадането в „Б” РБГ не бе назначаван през новия сезон. А достойнствата на сегашния наставник Марин Цанков едва ли се нуждаят от коментар.
Кому служат журналистически материали от рода „Краят на една надежда”?
Кой дава право на др. Савов да дезинформира обществеността с подобни нелепости? Общинския вестник „Септември” е трибуна на истината. Никой не е против критичните статии, но градивни и опиращи се на неоспорими факти. И ако трябва да завършим в стила на автора ние също ще му напомним, че съществува понятието морален дълг, които за журналистическата професия трябва да е с най-висока стойност. Умоляваме гл. редактор на вестника този трети материал – опровержение писан от нас по повод недостойните и некомпетентни хули на Савов, да намери място в страниците на „Септември”. Напомняме, че ако досега практиката беше да потъват в редакционните папки подобни материали в настоящия момент това най-малко би било неуважение към самите себе си. Ако това опровержение не излезе във вестник „Септември” НИЕ ЩЕ ПОТЪРСИМ СЪДЕЙСТВИЕТО НА ОБЛАСТНИЯ В. „ШИПКА”
ОТ ИМЕТО НА КОЛЕКТИВА НА ДФС „ЕЛЕКТРОН”
Зам.председател Ив. КАСЪРОВ
Да горим или да… мъждукаме
