Всички приказки започват по познатия начин: „Имало едно време…“, но сега ще ви разкажа приказка, която се случва в нашия красив град и не в необозримото и измислено минало, а днес!
Една учителка от 5 ОУ „Митьо Станев“ пося доброто и то покълна само за броени дни!
[ad id=“263680″]
Паолина Стойчева е преподавател в занималнята на четвъртокласниците. Тя е музикален педагог и председател на методическото обединение. Малко преди Коледните празници тя започва заедно с учениците си да чете всеки ден от книгата „Скритият дар – 101 притчи за истински ценното в живота“ от Джериес Авад. Децата чакат с удоволствие и нетърпение времето, определено за навлизане в тайнството на мъдростта. Задават въпроси, стигат сами до някои отговори, но преди всичко се учат да летят като добри и свободомислещи хора.
Преди седмица разказах тяхната история и публикувах снимки на групата заедно с преподавателката им. Статията беше споделена в профила на г-жа Стойчева в социалната мрежа и веднага е имало отзвук сред останалите 16 групи от занималнята на началната степен в Пето ОУ.
Марина Геренска преподава в занималнята на 3 клас и помолила колежката си да ѝ даде книгата, за да я прочете. Паолина Стойчева влязла в стаята, но едно дете я видяло и възкликнало: „Я, книгата от Фейсбук!“ След това колелото се завъртяло с бясна скорост. То поискало да разгледа книгата за междучасието, но я снимало с телефона си (ех, технолгии!), изпратило я на майка си, за да поръча да му я купи… Групата на г-жа Геренска също има изградени традиции и любов към четенето. Децата са създали собствена вътрешна библиотека и проявяват жив интерес към многообразието от информация и знания.
Преподавателка от Сливен също е разпитвала дали книгата е подходяща за нейната 8-годишна дъщеричка.
Доброто наистина е заразно, сподели за ЗАРАТА Паолина Стойчева. Не очаквах такава лавина от емоции, но всъщност съм много щастлива от случващото се, защото в „Скритият дар“ всъщност няма нищо тайно – напротив, в умението да откриваш, съхраняваш и предаваш добротата е основният смисъл на живота.
[ad id=“225664″]
Две деца от 7 клас, които бяха при мен преди 2, 3 години, продължи разказа си г-жа Стойчева, ме срещнаха и попитаха: „Госпожо, наистина ли учите малките да летят?“ – такова беше заглавието на първата статия за извънкласното четене на четвъртокласниците на Паолина Стойчева. Тя отговорила на бившите си ученици: „Да, опитвам се да полетят мечтите им…“
