Най-често притеснението се възприема като нещо негативно. Чувството е никак не е приятно. Освен това притесненията се смятат за слабо място, тъй като те се проявяват при хора, на които им липсва самоувереност. Безпокойството, обаче има и полезна функция. Става дума за очакването и подготовката за евентуални заплахи и поучаване от минали събития.
[ad id=“263680″]
Все повече психолози откриват силните страни на притеснителните хора. Оказва се, например, че хората, които са по-склонни да се притесняват и безпокоят са и по-бързи в откриването на заплахи, както и в разпознаването на лъжа. Канадският професор Александър Пени и колегите му направили проучване сред 100 студенти и открили, че тенденцията да се притеснява човек върви рамо до рамо с по-висока интелигентност.
Учените помолили студентите да оценят степента си на притеснение, безпокойство, депресия, размишления, социални фобии, съжаление за отминали събития, настроение, вербалната си и невербална интелигентност, и притесненията си относно самия тест. Последното е от голямо значение, защото учените искали да разграничат моментното безпокойство от принципното такова, както и как двата вида се отнасят към интелигентността.
[ad id=“225664″]
Ключовото откритие се оказало, че след като е премахнато влиянието върху безпокойството поради самия тест и моментното настроение, студенти, които показали навик да се безпокоят повече, или се отдавали на размишления повече. Също така показвали по-високи резултати на тестове за вербална интелигентност.
