ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 7, 1990 г.
ПОД ЗНАКА НА ОБНОВЛЕНИЕТО
На 20, 21 и 22 т.м се състоя общинската партийна конференция. В нейната работа участвува и генералният секретар на ЦК на БКП др. Петър Младенов. Избран бе Общински комитет на КП, Общински комитет на Контролно-ревизионната комисия на БКП и делегати за ХІV конгрес на партията.
Задълбочаване на обновителните процеси във всички сфери на обществото, разширяване на демократизма и скъсване със старите стереотипи на мислене и действие, висока политическа активност на масите и силно динамизиране на вътрешнопартийния живот – всичко това, което днес характеризира политическия климат в страната, определяше и атмосферата, при която протече общинската конференция на старозагорската партийна организация.
Конференцията бе открита от Тотьо Нанев – първи секретар на ОбК на БКП. Със спонтанни възгласи „БКП! БКП!” делегатите и гостите на конференцията посрещнаха др. Петър Младенов – генерален секретар на ЦК на БК. В работата на форума участвува и др. Иван Иванов – кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, първи секретар на Областния комитет на .
В своето встъпително слово Т. Нанев направи политическа оценка на обстановката в страната и в общината, като я охарактеризира като сложна и противоречива, изпълнена с много оптимизъм от динамиката на обновителните процеси, но и с напрежение, породено от новата политическа ситуация. Старозагорската партийна организация, отбеляза в словото си той, счита за необективни, тенденциозни и задържащи преустройството проявите на нихилизъм и отрицание на постигнатите резултати в развитието на страната след Девети септември 1944 г. старозагорските комунисти отричат диктата и тоталитаризма и свързаните с тях порочни методи на работа: изцяло подкрепят подетия курс за премахване на командно-административната си стема и авторитарния стил, като изразяват твърдата си воля и решимост за пълно утвърждаване на демокрация, на гласност и действителен плурализъм в условията на националното единство и свободното гражданско общество. Новите идеи изискват нова стратегия и тактика, нови подходи в цялостната идеологическа работа. Необходимо е пряко навлизане в най-парливите проблеми на миналото и настоящето, категорично скъсване с налаганото досега фалшиво единство в партията, но не, разбира се, с цената на нейното разцепление, а в името на нейното обновление и презареждане с нови идеи и с нова енергия.
Изхождайки от заложените в проекта за политическа платформа на конференцията идеи, Т. Нанев се спря на основните проблеми, които старозагорската партийна организация ще решава в стопанската, социалната и духовната сфера. Той изрази увереност, че постановките, залегнали в политическата платформа и идеите, разработени в обнародваните проекти за политическа декларация и устав на БКП ще получат подкрепата на старозагорските комунисти и ще породят нови решения в борбата за демократичен и хуманен социализъм.
Тъй като проектът за политическа платформа на конференцията бе предварително обсъждан в първичните партийни организации, конференцията продължи своята работа с изказванията на делегатите. В дискусията бяха взели участие девет представители на общинската партийна организация, когато „нарушавайки” традиционния стереотип – „най-високият гост” да се изказва последен, другарят Петър Младенов поиска думата. В своето слово той отбеляза: Още преди години, като народен представител, имах възможността отблизо да следя и да бъда съпричастен към живота и проблемите на Старозагорския край. Сега отново идвам тук, по свое желание – за да сверя часовника си преди предстоящия конгрес на партията, за да почерпя непосредствени впечатления как комунистите в Стара Загора възприемат новия курс, който сега води нашата партия. Той изрази удовлетворението си от атмосферата на разкрепостеност, демократизъм и свободно дискутиране, при която протича конференцията – атмосфера, в която има и остра критика, и мъчително търсене на истината, и сблъсъци на мнения, и честни пориви към новото. Беше време, посочи той, когато се събирахме само за да изразим автоматично своето съгласие и да си говорим колко много е способно нашето ръководство и колко много е прав Централният комитет на партията. Такава атмосфера – като тази тук в залата, такива дискусии само допреди малко повече от два месеца бяха абсолютно немислими. Не защото тези мисли и тези проблеми не са ни вълнували и преди това, а защото не сме имали смелостта да ги изразим. А как партията ще управлява, как тя ще ръководи, ако не смееш да си кажеш думата?
Спирайки се на главните явления в политическия живот у нас от края на миналата година, др. Петър Младенов посочи, че 10 ноември дойде не като случайна прищявка и не като механичен акт на смяна на една личност с друга, а като обективна необходимост, като единствен изход от кризата, в която бе навлязла страната. БКП категорично промени своя политически курс и се обяви за друг социализъм, за нова политическа линия. По повод на отправените и от делегатите на конференцията критични бележки, че бавно се преустройваме и че все още малко е направеното от новото партийно и държавно ръководство, др. П. Младенов изрази съгласие, че комунистите и народът са в пълното си право да искат още по-бързи доказателства за промени, но той посочи, че и направеното само за 2 месеца и 10 дни не е малко по своето съдържание и по своето значение. През това време се направиха важни промени в състава на Политбюро и ЦК на БКП, нови промени ще бъдат извършени на предстоящия партиен конгрес. От особена важност бе проведеният пленум по въпросите за развитието на страната, на който трябваше да се каже истината – не половинката, не четвъртинката от истината, а цялата истина за нашето състояние на този етап. Защото вярвахме, сподели ораторът, че партията и народът ще ни подкрепят. През последните години станаха силни деформации, които ни откъснаха от света и от братските нам партии и страни. Едноличният режим ни доведе дотам, че дори и ние в Политбюро например не знаехме истината за външните дългове на страната. Внущаваше ни се, че се развиваме са най-високи темпове, а с всяка година страната навлизаше все по-дълбоко в икономическа криза и ставаше все по-ясно, че е нужен коренен прелом, за да спасим България от катастрофа.
По-нататък в изложението си др. П.Младенов се спря и на проблема за националното единение и за решенията от 29 декември м.г., които са взети не под натиска на неформалите и не защото Турция е искала това – както твърдят някои, а защото трябваше да се вземат такива именно решения, без които не можеше да се направи крачка напред. Не можем да демократизираме живота в НР България, а да си затваряме очите, че се нарушава основен закон на конституцията, не може един народ да бъде свободен, като знае, че част от него е обезправена. Заради грешките от 1984 и 1985 г. страната бе изпаднала в пълна изолация и ако не изправехме тия грешки, ние щяхме да се върнем в пещерната ера, сподели той. Наистина, решението от 29 декември бе посрещнато от народа противоречиво, но това бе едно политическо решение – в подкрепа на това, че Конституцията не може да бъде нарушавана.
Спирайки се на политическата обстановка, в която партията отива към своя конгрес, др. П. Младенов я охарактеризира като необичайна, но той посочи, че ние трябва да свикваме с условията, в каквито живее целият цивилизован свят. Днес са обективно съществуващ факт новите политически сили, изявяващи се като опозиция или като опоненти на партията. Получи се едно стъписване у някои от партийните кадри само защото по площадите се появиха по-гласовити. Борба ще има и в тази политическа борба ще трябва всеки комунист и всяка партийна организация да се включи с ясна платформа и с конкретни отговорности. Ние сме дълбоко убедени, че партията се ползва с доверието на народа и тя и занапред ще играе огромна роля в решаването на съдбините на България. Вярваме, сподели П. Младенов, че предстоящият ХІV конгрес на БКП ще бъде началото на едно дълбоко преустройство, което ще направи партията по-силна и по-боеспособна!
Др. П. Младенов пожела успех на старозагорските комунисти в решаването на проблемите в общинската партийна организация. След това от залата към него спонтанно заваляха въпроси – нещо, което за първи път се случваше на подобни партийни форуми. Без предварителна заявка, делегатите питаха, какво е становището на политбюро по отношение на собствеността? Кога ще се излезе пред народа със стабилизационна икономическа програма? Има ли милионери в България? Каква е заплатата на генералния секретар на ЦК на БКП и има ли той милиони? Какъв ще бъде изходът от кръглата маса в София? Възможно ли е Политбюро да възприеме практиката всяка седмица по телевизията да дава отчет пред народа за главното, което там се прави?… На всички въпроси, включително и на тия, засягащи неговата личност и бита му на гражданин, др. Петър Младенов отговори търпеливо, внимателно и изчерпателно.
Работата на конференцията продължи с изказвания на делегатите. Въпреки приетия регламент до 19,30 ч. на 20 м.м можаха да вземат думата само половината от желаещите да се изкажат. Затова конференцията поднови работата си в 9 часа на 21 т.м. Така през двата дни се изказаха общо 75 делегати, някои от които вземаха думата по няколко пъти. Не е нужно, пък и не е възможно да бъдат изредени тук имената им, трудно е и в едно кратко резюме да бъдат подредени по значимост или обобщени всички ония проблеми, които бяха повдигнати на конференцията и по които се дискутира. Преди всичко трябва да се подчертае още веднъж новият дух, който владееше в заседателната зала. С право мнозина от делегатите посочваха, че за първи път участвуват в работата на такъв демократичен партиен форум, на който можеш свободно, открито и честно да кажеш своята дума по въпроси, засягащи и дейността на ЦК на партията, и на общинското ръководство, и на първичната партийна организация. Нямаше и помен от ония режисирани изказвания, с които бяхме свикнали и които по своята същност представляваха скучни и лустросани отчети за производствени успехи или пропити от непоклатим оптимизъм „прозрения” за утрешния ден на всенародно добруване. Разбира се, имаше в изказванията на някои от делегатите и дребнотемие и опити за разчистване на лични сметки; имаше неточно адресирани въпроси и препоръки. Но имаше преди всичко свобода на мненията, демократичност и гласност. Имаше болка и разкаяние за пропуснатите възможности през годините на тоталитаризма. Назоваваха се грешки и виновниците за тия грешки. Взривяваше се натрупаното през застойните години мълчание. Изказваха се съмнения и тревоги, правеха се мъчителни самоанализи, споделяха се честни усилия за напипване на правилната посока в лабиринта от сложни проблеми. Мнозина от тия, които се изказаха през първия ден – Т. Игнатов, Н. Манолов, В. Дюлгеров, Н. Диамандиев, Л. Лазаров, Н. Николов, Кр. Ганев, Б. Мечев, М. Кръстева, П. Драгиев, Сп. Спасов и др., както и тия, които взеха думата през втория ден – Ив. Панайотов, Ив. Танев, Ив. Михайлов, Гр. Танев, М. Иванов, Т. Нанев, Ив.Стойнов, П. Петров и много други – почти всички поставяха на вниманието на конференцията проблеми, чието решаване не е нито лесно, нито бързо осъществимо.
И все пак, ако трябва да обобщим някои от проблемите, по които най-много се дискутираше, това бяха въпросите за отношението към проекта за политическа декларация и устав на БКП; съгласия и несъгласия с някои от постановките в политическата платформа на конференцията; ще се запази ли принципът на демократическия централизъм; носят ли комунистите от общинската партийна организация вина за грешките, допуснати през тоталитарния режим; каква е отговорността на старозагорските комунисти за съдбата на преустройството; как партията ще води политическата борба в новите условия на плурализъм и политическа опозиция; какви са резултатите от работата на общинската партийно-държавна комисия за разследване на допуснати деформации в обществения и стопанския живот; на какъв принцип в бъдеще ще се изграждат ппо; как партията ще съблюдава своите права върху собствената си материална база; каква структура и какъв състав ще има бъдещото общинско ръководство на партията и др.
Дискусията по някои от тия проблеми бе остра и продължителна. Наред с това имаше и изказвания обаче, в които прозираха белезите на старото мислене и инерцията на старото време, нещата се мереха с остарели мерки и критерии. За съжаление, процентно не бяха чак толкова много изказванията, в които се поставяха не само риторични въпроси, но и се съдържаха нови идеи за тактиката и стратегията на партията при новите условия, конкретни виждания за работата на общинската организация в по-близко и по-далечно бъдеще. А, както се изрази един от делегатите, проблемът сега е не толкова в това как да рушим старите структури, а как да изграждаме нови и какви нови идеи ще лансираме.
След приключването на дискусията по предложение на делегат на конференцията досегашното ръководство на общинската партийна организация си направи самоотвеч пред конференцията; изказаха се Тотьо Нанев и секретарите на ОбК на БКП Кольо Георгиев, Стоян Куртев, Кольо Колев и Лечо Данев, а също и секретарят на Областния комитет на БКП Кольо Райнов.
С това първата точка от дневния ред на конференцията бе изчерпана. Гласувано бе приемането на политическата платформа на конференцията. При оспорвана размяна на различни мнения, след внасяне на допълнителни редакции в текста на документа бе гласувано запазването на демократическия централизъм като основен принцип на строежа и функционирането на партията. Изразена бе подкрепа и на териториално-производствения признак за изграждането на партията до приемането на закон за политическите партии.
Конференцията взе решение да задължи ОбК на БКП да обобщи всички направени предложения с конкретен характер и да ги систематизира в програма за непосредствена работа на общинската организация след ХІV конгрес на БКП. Реши се, че ще бъде целесъобразно въпросът за по-нататъшното стопанисване на партийната база – като например сградата на партийния дом и Междуокръжната партийна школа да се съгласува с ЦК на БКП и на базата на анализа от компетентни специалисти да бъдат обсъдени най-оптималните варианти за нейното бъдещо използване. Реши се в бъдеще конференцията на ОбК на БКП да обсъжда и да приема щата и бюджета на общинската организация.
След изчерпване на тази точка от дневния ред на конференцията се премина към избор на ръководни органи на общинската партийна организация. При всеобщо гласуване бе взето решение: съставът на пленума на ОбК на БКП да се състои от 55 членове и 15 кандидат-членове; Общинската контролно-ревизионната комисия на БКП да се състои от 21 членове; за делегати на ХІV конгрес на партията да бъдат избрани 47 комунисти.
След обстойно обсъждане на предложените листи се пристъпи към гласуване.
Конференцията утвърди състава на Общинския комитет на БКП. Общинската контролно-ревизионна комисия на БКП и делегатите за ХІV партиен конгрес.
Първото заседание на ОбК на БКП, поради напредналото време, бе насрочено за 17 ч. на 23 т.м., на което да бъдат избрани ръководните органи на комитета – първи секретар, секретари на ОбК на партията и Бюро на ОбК на БКП. Поради технически причини – удължаване на заседанието от една страна и невъзможността да се задържа отпечатването на вестника в печатницата, резултатите от заседанието ще поместим в следващия брой на вестника.
Йордан СТОЕВ
