ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 21, 1990 г.
БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ И НЕХАЙСТВО
ПЕЧАЛНИ КОНСТАТАЦИИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ЦЪРКВИТЕ В СТАРОЗАГОРСКО
Състоянието на културно-историческото наследство и неговото съхраняване за потомците винаги е занимавало най-светлите умове на човечеството. Редица бележити българи от епохата на Възраждането и в по-късно време оставят достойни примери в това отношение. Развитието на музейното дело през последните десетилетия превърна конкретния паметник на културата в специализиран обект на изследване. Един от най-облагодетелствуваните в тази посока райони е Старозагорският.
Независимо от богатата традиция и създадената солидна основа се наблюдават редица отрицателни явления. Особено очевидни са следите на безстопанственост и безразличие към църквите. Теренните проучвания и наблюдения на специалистите от Историческия музей доведоха до натрупването на доста голяма документация. Поселищният архив на 23 селища само за периода от 1983 до 1989 г. се обогати не само с конкретни научни изводи, но и с печални констатации за състоянието на това голямо богатство от културно-исторически паметници.
Всичко в църквите, като се започне от архитектурата и се мине през вътрешния им интериор, се намира в генетична връзка с проявите на бита, народопсихологията, постиженията на традиционната духовна култура и общите историко-политически процеси. Известно е, че още в многообразните прояви на Възраждането строителството на църкви и тяхното поддържане е свързано преди всичко със социално-икономическите постижения и приобщаване към единната национална общност. Сигурен показател на интензитета на икономическите общувания и материалното замогване на населението е появата на новите училища и църкви. Те са не само белег на достойнство и престиж, но и ценен влог в борбата за новобългарска просвета и духовна самостоятелност. Поради трагичната участ на този край по време на Освободителната война следите на тези културни средища са безвъзвратно унищожени. С не по-малък ентусиазъм и подчертана воля да се запазят достиженията в най-тежките години след Освобождението се възстановяват църковните сгради. Този неизменен стремеж възражда дарителството, което може да се сравнява само с най-силните обществени движения, подчинени на духовните стремежи на нацията. За изключителната сила и жизненост на тези процеси говорят своебразните колекции на икони от различни школи и богослужебни книги, излизали в български и руски печатници. Истинско „отворено писмо” към поколенията са ктиторските надписи под иконите, както и голямото количество църковна утвар с посвещения. Всички те говорят за силата на българския дух от този край на родината.
Благодарение на тези светли прояви на народопсихологията сега историците подлагат на нов прочит преписките по книгите, които съдържат сведения за социалните отношения, училищата, църквите, както и за взаимовръзките на местните интелигенти учители и попове в борбата им за просветно и духовно извисяване на населението. Особено внимание заслужава и информацията за пътищата, по които се разпространява църковната книжнина. Навсякъде неизменно се долавя присъствието на безплатната помощ от Русия. Свързването на тези данни с известните вече създава по-голяма плътност на цялостната картина на културния и просветния живот на тези селища. Тези своеобразни художествени галерии, крипти и архивохранилища в повечето случаи са безстопанствени. Някъде безстопанствеността граничи с унищожително нехайство. Най-тревожно е състоянието на църквите в с. Найденово и Съединение. Разрушени стенописи, съборени стени, разграбено имущество, макар и не в такава степен, се наблюдава в селата Братя Даскалови, Венец, Горно Белево, Пъстрово, Сърневец, Опан и др. От почистване и реставрация на иконите и стенописите се нуждаят църквите в с. Оризово (където има колекция от икони на братя Данчови), Опълченец, партизанин, Михайлово, Ловец, Кирилово, Гранит, Арнаутито, Габарево, Бяло поле и пр. Дори и най-беглият оглед издава нужда от основен ремонт, стопанисване и редовно почистване.
Ясно е, че църквите като достижение на националната ни култура заслужават едно по-добро отношение. Само обединените усилия на местната общественост и заинтересуваните ведомства и институти ще спомогне да се опази това културно богатство и да се оплоди с още по-голяма сила благородният стремеж да се съхранят завещаните за идните поколения социални и културни достижения на техните предшественици.
Нейчо КЪНЕВ
Исторически музей – Стара Загора
Безстопанственост и нехайство
