Днес ще ви разкажем как старозагорци са ходили на баня, на разходка и на почивка край минералните извори в близките до града село Ягода и в Старозагорските бани. Цветно и подробно е описала това свое детско преживяване учителката Любка Бояджиева в книгата си „Приказка за нашето време“.
Лятно време се ходеше „на курорт“ на Старозагорските бани и на Чанакчии (Ягода) по за 10, 20 или 30 дни – според възможностите на семейството. Знаеше се, че минералната вода – по-хладна на Старозагорските бани и по-гореща на Чанакчии, лекува ревматизъм, бъбреци и още много болести. Щастливи бяха тези, които успяваха да ангажират стаи от „градските“ на Старозагорските бани в една дълга, неугледна едноетажна постройка, където стаите бяха наредени покрай открит общ сайвант с дървен парапет и с поизгнили дъски на пода. Тази сграда, или част от нея, още стои в западния край на градината, до банята. Удобства в наетите стаи нямаше никакви. Общите за всички наематели чешма и тоалетна бяха навън. В стаите имаше само по някой стар креват с увиснала пружина и нищо друго. Затова всеки си носеше необходимата покъщнина. Обикновено се наемаше каруца или волска кола, в която се товареше всичко нужно: постелки, завивки, кухненска посуда, котлонче с дървени въглища, на което да се готви. Така, заедно с багажа, щастливите курортисти поемаха пътя към Баните рано сутрин.
Богатите семейства водеха със себе си и слугинчето. За себе си те запазваха „богатите стаи“ с отделни помещения за кухни, с по-хубаво изложение и по-добре поддържан под.
На Старозагорските бани и по-рядко на Чанакчии гражданите ходеха и не само за едното къпане. В празничните летни дни на „лъджите“(бани) се отиваше и за развлечение и на разходка.
Тръгваше се рано преди обед, по хладнина, с пъстри каруци, украсени със сини мъниста, цветни пискюли и хлопки, с яйове(лентови ресьори) на каруците, покрити с нови, шарени черги или одеяла. Обикновено ходеха няколко семейства заедно. Под яйовете нареждаха багажа: гювеч с месо, предварително опече на фурна с люта чушка, бодната вътре, вкусни наденички, които се печаха на място върху жар, големи самуни домашен хляб, дамаджани с червено вино и ракия – собствено производство, дини, пъпеши, грозде – цели кошници.
Там, щом компанията се разположи на някоя равна, зелена поляна край реката, изпращаха децата с една голяма дамаджана до близката мандра да купят айрян, а жените разстилаха черги и одеяла под сенките, опъваха пъстрите месали и нареждаха върху тях „Каквото Бог дал“ за ядене и пиене. А То никак не беше малко.
След хапването и пийването идваше ред на песните, на веселбата. Денят минаваше неусетно. Щом зайде слънцето, окъпани, похапнали и пийнали, отпочинали и весели всички отново се натоварваха на каруците и се отправяха назад, към града. Някои мъже, пийнали повечко и развеселени, жените и децата – с порозовели бузки. Край „Аи бунар“ не се спираше.
На „лъджите“ по-богатите семейства ходеха с файтон – собствен или нает, като Файтонджиите също присъстваха на веселбата през деня.
