Минаха 17 години, откакто ни напусна музикантът и текстописец Георги Минчев.
ГЕОРГИ МИНЧЕВ е роден на 9 април 1943 г. в София.
[ad id=“225664″]
Неостаряващото момче на българския рок, което никога няма да забрави „блажените години, когато рокендролът беше млад”. Колцина са оптимистите, съхранили вярата, че с прости песнички могат да променят света, и колцина са онези, които съумяват да редят думичките в игриви рокендрол-редички без видимо усилие? Завършил ВИИ „Карл Маркс” (1968), специалност външна търговия, и „IAD” в Брюксел, Белгия (1977), специалност кинорежисура, той напразно търси поле за действие в „спокойното време” на 80-те. Успява да постигне единствено ролята на водещ – в радиопредаването „Песни на седмицата” (1980-82), телевизионния конкурс „1 от 5″ (1982-84) и Младежкия конкурс за забавна песен (от 1980).
Двайсет години по-рано е сред ентусиастите, създали българския рок. Заедно с „Бъндараците” пее песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. В началота на 60-те пее в дует с Бисер Киров, а по-късно е сред солистите на „Студио 5″. Работи известно време с първата формация на „Щурците” (1967) и със „Сребърни гривни” (1968-69). Представената от него и „Щурците” песен „Бяла тишина” (музика – Борис Карадимчев) е обявена за „Мелодия на годината” в едноименния телевизионен конкурс през 1967 и печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей”. До края на 60-те добива популярност и с лирични песни като „Сребърни ята” (музика на Светозар Русинов) и „Снегът на спомена” (музика – Петър Ступел). Опитва силите си и на няколко международни конкурса – „Сочи ’68” и „Интервизия” в Карлови вари (1969).
[ad id=“236999″]
След известно прекъсване напомня за себе си с носталгичните „Блажени години” (“Six Days on the Road”), „Флирт със собствена жена”, „Стар избелял албум” и „Първи в класация”. В края на 80-те успява най-сетне да издаде дебютния си албум и с песни като „Урок по рок”, „Почти полунощ”, „Есен в Созопол”, „Юли”, „Момчето и аз”, „Какви времена” да напомни за старата си слава.
Новото време го издига на гребена на вълната, ликът му се превръща в символ, а песните му звучат повече от всякога. Основната формация, с която концертира през 90-те, е „Стари муцуни” (представяне на фестивала в Ла Рошел, Франция, през 1992), а от 1998 създава заедно с Развигор Попов групата „Полезни изкопаеми”. Георги Минчев участва в дните на музиката в Макон, Франция, през 1998 г.
[ad id=“238430″]
Съдбата обаче му подготвя тежко изпитание, което той няколко пъти успява да прескочи, но накрая в неравната борба с рака умира на 18 февруари 2001 г.
