Стефан Костадинов Вълдобрев е роден на 20.05.1970 година в Стара Загора в семейство на двама машинни инженери – Мария и Костадин Вълдобреви. Майка му е от род намакедонски бежанци, заселили се в Родопите, Велинград. Родът на баща му е от подбалканското село Шейново. Има по-голяма сестра, Ива.
От малък увлеченията му са свързани с футбола и различните видове изкуства. По неговите собствени думи: „Блокът, в който живеех се намираше по средата на един магичен Бермудски триъгълник, в който влизах и се изгубвах – стадиона, цирка и киното. Прекарвах цялото си време там – ритайки топка, обикаляйки между фургоните на лунапарка, виждайки се с приятели, разигравайки сцени от филма, който току що сме гледали. Губехме представа за времето и не забелязвахме кога навън се е стъмнило. Училището беше наблизо, но никога не можа да стане част от този триъгълник”.
[ad id=“263680″]
В продължение на седем години Стефан ходи на уроци по пиано, но го чувства по-скоро като задължение. Отказва се и през следващите пет години се отдава на класическата китара. По това време започва да проявява интерес и към актьорството и решава да се присъедини към Младежки театър „Съвременник“ – самодеен състав в градското читалище, воден от Ради Радев. Читалището не след дълго се превръща във втори дом за него – репетиции на сцената, уроци по китара в мазето, кръжок за поезия на тавана, съчиняване на мелодии за собствените му стихове. На 17 прави актьорскя си дебют с ролята на Краля от Шекспировата „Напразни усилия на любовта“, а на 18 годишна възраст изнася и първия си концерт с изцяло авторски песни. Сформира също така и рок група, наречена „Алея Аля“, с която свирят пред приятели и осъществяват няколко полупрофесионални студийни записа.
През 1984 год. Стефан е приет в Езиковата гимназия в родния си град. България все още е страна с комунистически режим, но по това време този тип училища са места с по-либерална атмосфера и по-модерни взаимоотношения между преподаватели и ученици. Скоро учителите забелязват блуждаещия ум на Стефан и липсата на концентрация в час и намират персонален подход, който да провокира по-лесното усвояване наанглийския речник – най-редовно домашната му работа се състои в това вечер да вади текста на нова песен, да я разучава и на другия ден да я изпее с китарата си пред класа, обяснявайки значението на непознатите думи в нея на съучениците си. Тези почти ежедневни концерти в класната стая се превръщат в доста сериозна и ползотворна школа за него, защото по-късно, когато обикаля Черноморските курорти и Германия като уличен музикант, той вече има в репертоара си над 300 световни хита от всеки жанр.
[ad id=“225664″]
През юни 1989 година Вълдобрев влиза в Софийския университет със специалност английска филология, но се отказва, когато през септември преминава изпитите в Театралната академия и попада в класа на проф. Крикор Азарян и Тодор Колев. Този клас след години ще бъде титулуван като най-успешния за двамата легендарни преподаватели. Заедно със своите състуденти Галин Стоев, Мариус Куркински, Камен Донев,Стефка Янорова, Койна Русева, Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Лиза Шопова, Стефан Денолюбов, Иван Урумов стават основна част от Новата вълна на съвременния български театър.
Кариера:
Първият му професионален запис е песента „Кино“, която става част от първия албум на студентската програма „Ку-ку“: „Ръгай чушки в боба“. В средата на 90-те години се налага основно със своите песни, които се превръщат в големи хитове и веднага го правят изключително известен на музикалната сцена. Печели две поредни награди на телевизия ММ за „Най-добър изпълнител на годината“.
Въпреки успеха си на музикалната сцена, за него по-важни винаги остават режисурата и актьорската игра. Имал е представления на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Младежкия театър, Театър „Българска армия“, театър „Ла скала“, Сатиричния театър, както и Драматичния театър в Пловдив. Освен с траен интерес в театъра и киното, той се отличава и като изключително талантлив композитор като пише музиката за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, които му спечелват професионален престиж. През 2000 година получава първата си награда „Златна роза“ за филмов дебют за саундтрака на филма „Пансион за кучета“. През 2008 година композира музиката за един от най-успешните български филми „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на режисьора Стефан Командарев, който печели много международни награди от различни фестивали и достига до шортлистата за „Най-добър чуждоезичен филм“ на наградите „Оскар“.
Сред най-успешните представления, в които Стефан Вълдобрев участва, са: „Много шум за нищо“, „Братя Карамазови“, „Майсторът и Маргарита“, „Предградие“, „Хамлетмашината“, „Комедия на слугите“, „Евридика“ и т.н.
През 2004 г. прави силен кино-дебют във филма на Станимир Трифонов „Изпепеляване“, който му носи втора „Златна роза“, но този път за „Най-добра мъжка роля“.
През 2006 година заминава за Прага, където специализира кино-режисура. След дипломирането си работи върху няколко късометражни проекта, музикални клипове и телевизионния спектакъл „100 години Тодор Колев“.
През 2010 година прави режисьорския си дебют с документалния филм „Манчестър Юнайтед от Свищов“, който се радва на впечатляващ успех на фестивалите, на които е представен.
През 2012 година, след 10-годишно отсъствие от музикалната сцена, той решава отново да събере групата, с която работи през 90-те години и да запишат заедно нов студиен албум.
