ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 19, 1990 г.
ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО, НА МНОГАЯ ЛЕТА
СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ПАНКРАТИЙ
В края на ХІV век, завладяна от османците, прекрасната българска земя замръкна в многовековно робство, а христолюбивият български народ понесе неимоверно тежкия ярем на двойното иго – политическо и духовно. Гинеха най-достойните български синове и дъщери под ятагана на азиатските поробители. Потъпкана бе семейната и народностна чест, ограбен бе плодът на трудолюбивите български ръце, унищожени бяха цветущи духовни огнища, потиснати бяха богати културни традиции.
Но в мрака на вековния гнет светлееше искрата на народностното самосъзнание под покрива на родни светини – църкви и манастири- лампадата на св. Паисий Хилендарски огря всяко кътче на милата ни татковина, разгоря в сърцето на свободолюбивия български народ огъня на свободата и вдигна отечестволюбивите синове на борба за освобождението. Безстрашни хайдути, самоотвержени бунтовници, всички чеда на българския род и православна вяра; въстанически движения, чийто връх бе Априлската епопея от 1876 г., успяха да разгорят народния порив за свобода и да събудят съвестта и на Европа. От дръзновените думи на Апостола на свободата йеродякон Игнатий – Васил Левски, бликаше светлата надежда за свободни и щастливи дни, за разкъсване веригите на петвековното робство.
В тези съдбоносни дни на 1877 година с готовност за саможертва се притекоха православният руски народ, руски богатири и доблестни воини от други народи. Освободителната война бе възвестена от Манифеста на руския император Александър Втори, в който българският народ чу спасителния глас на славянската православна Русия и видя протегнатата дългоочаквана крепка десница на „дядо Иван”.
Ведно с освободителите се сражаваха и храбрите български опълченци. Със славни подвизи и с цената на много жертви при Стара и Нова Загора, при Казанлък, Шипка, Плавен, Шейново и из цяло Българско огромната Османска империя бе съкрушена и на 3 март 1878 г. в Сан Стефано бе подписан исторически мирен договор, който оповести свободата на многострадалния български народ. Върху крайъгълния камък на общоосвободителното дело бяха положени основните на целокупната Българска държава.
Всяко кътче от благословената българска земя е светиня, осветено със себежертвения подвиг и кръвта на борците за свободата на България, но Святая Святих, сред тези светини, има преимущество историческа Шипка. Буреносното сияние на този връх прогони робската мрачина и показа нови светли хоризонти за изстрадалия поробеник, за да тръгне той по пътя на своето свободно развитие след подписването на историческия мирен договор в Сан Стефано.
Държавният съвет на Народна република България, откликвайки на всенародното желание, издаде указ и справедливо и по достойнство обяви деня 3 март за национален празник на родината ни. Всенародно е признато, че именно заревото на Априлската и Шипченската епопея възвестиха на цяла Европа, че на Балканския полуостров живее един трудолюбив, миролюбив, талантлив и борчески народ, който е дал нещо на света и „на вси славяни книги да четат”, и заслужава свободно да твори и да дава нови приноси в съкровищницата на световната култура и цивилизация.
В Казанлък, на Шипка и Шейново, Бузлуджа, Стара Загора и Плевен, из цяло Българско обичливото родно сърце издига величествени паметници, обект на всенародна почит. Но най-големият паметник на нашата признателност е паметникът над паметниците, изграден от самия народ в обичливото българско сърце. Хиляди и хиляди чужденци са се стъписвали пред чудото на българската обич. Всички са се питали как е възможно такава непонятна дълбочина и трайност на чувствата за цял един народ, на мало и голямо, на поколение след поколение към друг народ, и то при всички превратности на историческите обстоятелства. Смайват се пред чудото на българската обич дори и самите руси. Получават те при всяко общуване с българските хора ласкавата радост на очите ни; верността на ръцете ни; слушат песните ни, четат книгите ни, гледат драмите ни, обхождат безбройните паметници на благодарността и неволно ни сравняват с другите народи.
Само ние, които я носим в сърцата си, знаем нейната същина, нейната непреходна всевъзрастваща сила. За нейното обяснение не стига само кръвното славянско родство.
За да я разбереш, трябва сам да носиш вековната болка от страшната историческа съдба на родината си. Трябва паметта ти да е част от народностната памет. Трябва да са твоя съдба вековете на утаен мрак, на забрава – кой и какъв си бил, на пълна безнадеждност, че пак можеш да бъдеш. Историческата дата 3 март ни откри тази възможност да бъдем и пребъдем. Затова този ден справедливо бе обявен за национален празник на Родината ни.
Ще минат векове. Славата на този ден не ще стихне. Слънцето на свободата ще грее все по-ясно и победно над родните предели.
Вечен и блажен покой на воините, паднали за освобождението на милото ни отечество България! Слава, вечна слава на нашата древна, слънчева и винаги млада Родина! Отечество любезно, на многая и многая лета!
Отечество любезно, на многая лета
