ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 20, 1990 г.
ОТДЕЛНИ „КРИЛЦА” И „ПЕРЦА” ПТИЦА НЕ ПРАВЯТ
[ad id=“225664″]
Член съм на БЗНС – „правителствен”. На този етап така се делим – „правителствен” и „Никола Петков”. В този съюз съм приета наследствено. Това ми беше предимството. Много скоро се разочаровах. Едва сега разбрах надомлъвките на баща си. Разбрах, че функциите на земеделските дружби по региони са главно… просветни. Много високо се оценяваше дейността, когато лекторите ни бяха от дружество „Г. Кирков”. Като че ли нямахме собствени сили, които по дадени теми бяха далеч по-подготвени. На нашите лектори, между които съм и аз, не се плащаше, но на гостите – да. И какво бе възмущението ни, когато един ден разбрахме, че лекторите от дружество „Г. Кирков” са давали информация и колко (като брой) от сдружените земеделци са присъствували на лекториите им…
Но с това се свърши. След 10 ноември 1989 г. на нас, сдружените земеделци, ни се предоставя голям исторически шанс след едно тъй дълго принудително мълчание да станем отново сила. „Разпуснатият” БЗНС с ръководител Никола Петков се възроди, организира се, набира нови сили. С общи усилия се възстановява Земеделският младежки съюз, предстои възстановяването и на Академическия младежки земеделски съюз. Но въпреки всичко ЗНС „Никола Петков” до този момент не желае да се обедини с БЗНС „правителствен”. Защо?! Защото репресираните членове на съюза не могат да забравят Белене и затворите. (Те наистина не са за забравяне.) Поставят се ултиматуми – „Вие, т.е. от „правителствения” БЗНС елате при нас!” Ако продължаваме да се каним така „толерантно” един друг, няма да я докараме доникъде. „Хвърлете си книжките с цитати на Т. Живков и П. Танчев.” Да, и този резил преживяваме, но видяхте вече новия проект за членски книжки. По-точно би било да кажете: „Сменете книжките”. Както разбирате, ние ще ги сменим. Защото ако ги „хвърлим”, това би означавало, че се отказваме изобщо от Българския земеделски народен съюз. А той е един. Неговата 90-годишнина чествуваме тази година, нали?
[ad id=“236993″]
Разбирам ви, разбирам обидата и огорченията ви, но не мислите ли, господа съпартийци (нали това е вашето обръщение), че е бил лесен и моралният тормоз? Да съществуваш показно, без право на глас, или само по благоволение. Много от членовете на БЗНС желаят от все сърце обединението. Нека да си припомним притчата за стария Кубрат и неговите синове. Само с обединение ще можем да постигнем нещо. Не „нещо”, а много.
Г-н Кавалджиев, аз ви гледах и слушах на митинга на 2 декември и ви аплодирах. Защото казахте това, което и ние мислим и показваме даже в новата проекто-програма на съюза. В името на този изстрадал народ трябва да се обединим. Защото само наличието на опозиция, каквато има в цел свят, ще доведе до добруването на нацията. Имам още една молба. Не приемайте в редиците на БЗНС хора с криминални престъпления в биографията си. Силата на една партия е и в нейния морален облик (ако и това да ви се струва антидемократично).почти всички отчетно-изборни събрания на кварталните земеделски дружби се проведоха. Навсякъде сдружените земеделци искат едно: ОБЕДИНЕНИЕ. То трябва да стане в името на идеите и бъдещето на нашия съюз. Почти навсякъде се приеха резолюции, в които се искаше оставката на нашите министри, излизането от парламентарната група на БЗНС на Михаил Геновски и Кирил Клисурски. Това, че исканията ни не са още факт, не значи, че сме настроени пораженчески. Предстои конгрес (36-ият конгрес на БЗНС). Защо не бъде съвместен конгрес? С общи усилия ще изберем членовете на Постоянното присъствие, които достойно ще защитават и представят интересите на БЗНС.
[ad id=“218548″]
Отделни „крилца” и „перца” цяла птица не правят. Нека с взаимни компромиси и толерантност да направим така, че нашата „птица” да запее. Призовавам сдружените земеделци от региона да си подадем ръка в името на бъдещето на България.
Ина ТЕЛБИЗОВА
председател на земеделската дружба в кв. „В. Левски” – запад
