ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 21, 1990 г.
НЕХАЙСТВО, ИЛИ…
В бр. 20 от 9 март т.г. на в.”Септември” е поместена бележката на ст.н.с. Величка Койчева за 95-годишнината на старозагорското Аязмо. През юни 1967 г. във в. „Септември” се появиха няколко подлистника на писателя Борис Каменов на тази тема и със същото заглавие „Аз го правя за народа”, но без кавички…
Заглавието е взето от уж автентична реплика на дядо Методий към Фердинанд. Двамата автори цитират, без да посочват изрично източника. Малко отклонение. В края на 60-те години В. К. пак в „Септември” в материала „Зад гребена на десетилетията” е по-категорична – „цитира” от преписка на дядо Методий с военния министър. В архива на комитета „Св. Иван Милостивий” има дълга преписка за унищожаване от военните на засадени фиданки в източния край на Аязмото през 1898 г. Но дали там такова нещо, и то в разговорна форма, съществува?
Но сега В.К. „цитира” без посочване на източника. Може би е в резултат на настъпили корекции след обработване на фонда в Държавния архив…
Това не е ли плод на мълва, на легенда? Преди години, когато трудно се пишеше и публикуваше за митрополит Методий – този красиво съчинен отказ беше като своего рода „червена точка” за всяко писание по въпроса. Но днес? Странно е, че ст.н.с. Величка Койчева не документира тази ефектна реплика. А ако има наистина такъв документ – защо не е публикуван? Тя цитира (не съвсем точно!) края на рапорта на инспектора от Министерството на търговията и земеделието Ст. Гудев. Но в началото на този документ изглежда не е прочела следното: „…и внос от интендантството на НЦВ Княза 6 000 лв.” Къде е истината – от една страна – Фердинанд иска да заграби Аязмото, а същевременно го подкрепя материално нееднократно?! В този момент трябва решително да се разграничим от Фердинанд княза и политика, като са известни неговите увлечения по естествените науки. Даже в случая с подпомагане делото на дядо Методий да е имало и демагогия – фактът си е факт. И още нещо – при този „отказ”, след като знаем характера и нрава на Фердинанд, как бихме допуснали дядо Методий да бъде награден с орден лично от княза? Този орден ясно личи на най-известната снимка на митрополит Методий (вж. напр. в „Дума” – Стара Загора, 1.ХІ.1937 г. в юбилеен лист „Прилеп преди 100 години” – София, 7.ІV.1938 г.). Независимо какви са били целите и подбудите на Фердинанд с това „ухажване”, но фактът си е факт. Време е да се сложи край на тази басня с отказа, колкото и красива да е тя. От това образът и делото на дядо Методий нищо не губят!
В. К. „прекръщава” митрополит Методий със светското име „Методи Йовчев Кусев”. Светското му име е Тодор Йовчев Кусев. Това не може да се приеме като коректорска, машинописна или друга грешка. Меко казано – налице е груба и непростителна немарливост в боравенето с всеизвестни факти.
Похвално е, че В. К. се присъединява към инициативата на „Екогласност” в Стара Загора. Но в апела бе записано да се върне името на парка – Аязмото, а не на името на първостроителя.
На 10.Х.1989 г. по Българската телевизия в едно предаване старозагорецът Недьо Александров (дългогодишен и ревностен изследовател на делото на дядо Методий) нарече митрополит Методий „уникален дарител в България”. Аязмото е неговото безценно дарение на народа, на поколенията, на Стара Загора. И би било нелепо да отиваме против волята на създателя и дарителя, к043Eто кръщава Ахмак баир със звучното име Аязмото! Стигат ни рецидиви от сорта на Левскиград и Поляновград.
Симеон МАЙНАЛОВСКИ
Нехайство, или…
