ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 25, 1990 г.
Ако случаят беше влязъл в бюлетините на Общинското управление на МВР, щеше да изглежда така: „… Около 22 ч. на 23 февруари в ресторант „Лозенец” (клон 52 на фирма „Августа Траяна”) е възникнало сбиване между членове на ловната дружинка „Лясково”, празнували в ресторанта след годишното си събрание, и част от персонала на ресторанта. Нанесени са материални щети. Пострадали са управителят на ресторанта Господин Ив. Господинов и бюфетчикът Теньо Добрев, които са били обслужени амбулаторно в отделението за бърза и неотложна медицинска помощ на районната болница. Случаят се изяснява…” Но тъй като произшествието не е вписано в бюлетините нито на 23 февруари, нито за която и да е следваща дата, то последното твърдение за изясняване следва да отпадне.
НЕДОСЕГАЕМИТЕ – ІІ
Какви са подробностите? Разказва управителят на ресторанта Г. Господинов: „… Банкетът на ловната дружинка вървеше нормално, но тъй като вече бяхме пресрочили работното време, изпратих общия работник дядо Теньо да провери дали вече привършват. Пет минути по-късно той се върна, по-точно водеше го един от ловджиите – М. Колев. Дядо Теньо беше целият в кръв… Уплаших се, скочих и поисках от Колев да напусне офиса. Излязохме заедно от залата. Там към нас се приближи един от техните, казва се Т. Желев. Изблъскаха ме към вратата, заплашвайки, че ще ме изхвърлят. Удариха ме в стъклото и с главата си го счупих. Отвън, на площадката продължиха да ме блъскат и да ме бият, докато не ме събориха долу на асфалта. Тъй като площадката е на по-високо, при падането съм загубил съзнание…”
Продължава Т. Добрев: „… Върху Господин се нахвърлиха трима души едновременно.. опитах се да ги разтърва, но някой ме хвана, удариха ме в главата. Причерня ми от болка, но някак си успях да се отскубна и да изтичам за помощ. Наблизо има бараки на строителни войски и 5-6 момчета дотичаха веднага. През това време на Господин жена му беше се обадила в Общинското управление на МВР…”
Съпругата на Господин: „… Обадих се на дежурния в МВР. Обясних му какво става и той каза, че ще изпрати кола. Дойде една, очевидно е била наблизо, с двама старшини. Спряха, огледаха се, разбраха какво става и вдигнаха ръце. По-късно дойде друга кола, с четирима души, които се опитаха да сложат ред, но също бързо си заминаха, без дори да ни питат какво е станало. Бях много уплашена, тъй като мъжът ми, дядо Теньо и бюфетчикът бяха целите в кръв, но какво да направим?”
Ето какво уточняват лекарите, прегледали след инцидента пострадалите: За Г. Господинов – „… в тилната част на главата се намери рана с неправилна форма и кръвонаседнали ръбове… причинена от удар със или върху тъп предмет и добре отговаря да е получена по време и начин, съобщен от пострадалия…” В болничния лист, издаден на другия ден, е уточнено, че се касае за сътресение на мозъка. А контузията на Т. Добрев е по-малка – „… в дясната челнотеменна област на главата се намира рана с неправилна форма, с кръвонаседнали ръбове, покрита със съсирена кръв…”, пишат лекарите.
Дотук всичко, което се е случило, прилича на обикновено сбиване. След прегледа в „Бърза помощ” пострадалите отиват в Общинското управление на МВР, за да чуят отказа на дежурния офицер (по телефона) да ги изслуша. Този факт, както и обстоятелството, че произшествието не е включено в ежедневния бюлетин на МВР, вече променят нещата. Защо органите на МВР не дават гласност на случая? Отговорът е пределно лаконичен: замесените в побоя М. Колев и Т. Желев са служители от същото това управление на МВР. М. Колев е подполковник, а Т. Желев – старшина.
Разбира се, аз не претендирам, че с написаното дотук изяснявам случая. Още повече, че в писмени обяснения (подготвени около месец след инцидента) (леновете на ловната дружинка опровергават казаното от пострадалите. Те твърдят, че поднесената им вечеря е била недобре сервирана, а порциите – с по.малък грамаж, че кока-колата е била разредена, че първи са се надхвърлили управителят и бюфетчикът, че М. Колев и Т. Желев са били грубо обиждани и заплашвани и т.н.
Опитвам се да си представя цялата вечер. И изтръпвам. Има нещо твърде неетично в това да се разрешават спорове с юмруци. Да се нахвърлиш върху човек и да му разбиеш главата, неизвестно защо. (Може би защото си по-силен?!) Да изцапаш ръцете си с кръв, защото искаш да докажеш – на кого!? – че си прав в нещо, в което само ти вярваш!
Разбирам всички рискове, които крие написаното от мен. И рискът да сгреша, но аз настоявам само да едно – вината да бъде определена по съдебен ред и инцидентът да не се премълчава. Нека компетентните органи да се произнесат кой е виновен и кой – не. Стремежът ни да се превърнем в правова държава не минава през премълчаването на подобри случаи, дори когато в тях са замесени служители на органите, призвани да опазват обществения ред и спокойствието на гражданите.
Разбирам и риска, който поемам, подписвайки материала със собственото ни име. О както казват хората – каквото се е случило – случило, за мен е по-важно да сторим така, че подобни неща да не се повтарят.
Лъчезар ЛАЗАРОВ
