ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 25, 1990 г.
ГОРЧИВА ИЗПОВЕД
Многоръкият бог Шива – това е днешната жена! Да се чудиш и маеш защо бог не я е сътворил наистина поне с три ръце. С едната да държи химикалката или струга, с другата да готви, пере, чие, мете, с третата – да мъкне децата по ясли и градини; да проверява домашни, да дърпа непослушни уши и отвреме-навреме да погалва мъжа си, ако не е много уморена.
Освен всичко друго, казано и неказано за жената, тя е и най-доброволно лъганото същество. Най-напред я излъгаха, че на първо място трябва да бъде труженичка и общественичка, а на второ и трето – майка и съпруга. Жената с вековния си опит и инстинкт знаеше, че това е лъжа, но доброволно я прие – нямаше как да откаже, пък и с една заплата трудно се свързват двата края. В отговор на горната лъжа жената взе да ражда по едно-де-деца, за да се „реализира пълноценно в живота” и така, когато се разбра, че деца все пак са нужни на нацията от „най-високо място” се взеха „най-ефикасни мерки” за повишаване на раждаемостта, които се свеждаха до: забрана на абортите, повишаване на ергенския данък и удължаване на отпуските по майчинство, което – последното – никак не е лошо, само дето смешно ниското заплащане от 120 лева до скоро, а 140 лева сега, води до сериозни сътресения в семейния бюджет. Да, ама неблагодарната жена, особено когато е висококвалифицирана специалистка, нададе панически викове, че щяла да изостане от колегите си, че щяла да изгуби от квалификацията си и прочие несериозни доводи. Тогава отново я излъгаха, че ще направят всичко възможно да й осигурят курсове, школи и още не знам какво си, за да се поддържа в нужния професионален ритъм, че ще й се осигури „плаващо работно време”, почасово работно време, през което хем няма съвсем да се откъсва от работата и колектива си, хем ще добавя по някой лев към семейната кесия. Само че горните обещания почти повсеместно – с известни изключения – си останаха само обещания.
Излъгана беше жената още и че ще се облекчи нейният нелек семеен бит. Че ще навлезе автоматизация и електроника в кухнята й, а магазините за полуфабрикати ще осигуряват на трапезата висококачествени и вкусни най-разнообразни ястия. Обаче и този път нещата не потръгнаха. Нека да не обяснявам защо. Тогава жената си отмъсти, като сведе домашното меню в работните дни до пържени яйца, варени кренвирши и печен салам. Казаха на жената, че е равна на мъжа по ум и талант, и тя се хвърли да доказва това с всички сили. Само че и този път не позна – я да погледнем около нас, колко от началниците са мъже и колко – жени.
Така постепенно сивата домашна и служебна проза измести на заден план розовите мечти на жената и тя огрубя. Обу панталони и дънки, за да не й пречат разни рокли и поли, когато тича по автобуси и тролейбуси, обу ниски обувки пак по същата причина, пропуши цигари, които наужким й помагат по-лесно да понася стресовете, вдигна тона на разговор с нетърпяща възражение императивна нота, и – в по-младата си част, потърси „силни емоции” в ресторанти и дискотеки.
Ако ви се струват мислите ми прекалено резки, не сте задължени да ги приемате. Не за оправдание ще кажа, че нарочно хиперболизирам портрета на излъганата жена. Защото ми е жал за нея. Защото и аз съм жена.
Каролина ПЕТРОВА
(Б.Р.-готови сме да публикуваме мнението и на други читатели по повдигнатите въпроси).
Горчива изповед на една жена
