Моята прабаба е била вдовица. Останала е сама с две малки момиченца. Парите били малко, много трудно се е живеело. Трябвало е да икономисва от всичко. Постно. Всичко било на бюджет. И тогава видяла в магазина тези обувки. Скъпи. Луксозни. Шикозни. С панделка. И ги купила…В къщи имала грамофон, пуснала го и танцувала. От две години не била танцувала…
[ad id=“225664″]
Толкова години била водила пестелив, суров живот, броене на всяка стотинка, а сега имала тези луксозни обувки. С панделка. Мъчно и било за мъжа и. Много. Обувките били много скъпи, тя трябвало да изхарчи всичките си пари. Била ужасена. Какво ще се случи утре? Нямали и стотинка.
Заела малко пари на заем на другия ден. За дъщерите си купила малко месо. За себе си – вода и хляб. Но нищо – имала обувките, за които била мечтала. И при това с панделка!
[ad id=“237001″]
Именно с тези обувки, тя отишла на вечеринка с приятели. Точно там, собственикът на завода за пиво се влюбва в нея.
А година по-късно двамата се женят. И живели щастливо. Момичетата били облечени и нахранени, и двете получили висше образование. И на 90 години баба си спомняше за обувките и се усмихваше. А тя рядко се усмихва, животът е суров.
[ad id=“263680″]
И това, което си мисля: Купувайте си това, което иска Душата ви. Дори и ако парите са много малко. Каквото и да е. Това може да спаси живота ви и да промени съдбата ви. И нещо добро ще се случи… И може да се запознаете с някой интересен човек. И после правнучката ви да разказва тази история.
