ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 26, 1990 г.
[ad id=“225664″]
ДВАМА СЕ КАРАТ, ПАЗАРЪТ ГУБИ
Заглавието не е опит за перифразиране на известната поговорка. В конкретния случай нашият и без това обеднял пазар действително губи. От неизкупени зеленчуци, месо, мляко, яйца от личните стопани. Не би могло да се оцени какво губят пък хората, които са вкопчени в този
ВЪЗЕЛ ОТ КОНФЛИКТИ.
[ad id=“263680″]
Те са около 66 души работници и служители от бригада „Изкупуване” при агрофирма „Загоре” в Стара Загора. Години наред този колектив се тресе от по-големи и по-малки свади и вражди – ту затихващи, ту отново разпалвани. Така е от 1984 г. със създаването на бригадата. Оформилите се групировки още тогава нарушават крехкия микроклимат в новосъздадения колектив: воюват една срещу друга обединени пък срещу трети. И като всяка война (макар и психологическа) и тази не минава без жертви. Отиват си огорчени един след друг ръководителите на бригадата Д. Генчев и Д. Недялков, напушат и други специалисти.
[ad id=“236993″]
Не успява да успокои страстите и сегашният председател Тома Рибаров, който е дошъл през 1987 г. Напротив, те достигат „горещата точка на кипенето”. Конфликтът излиза от домашни условия и по известни за днешната демокрация сценарии – петиции, възражения, декларации, става достояние на всички общински органи, на Конфедерацията на независимите синдикати, на Народното събрание. Започват проверки, срещи, следва предписание от страна на КНСБ за освобождаване на Рибаров. Последва в резултат на това предупреждение за стачка – от 26 март няма да се изкупува никаква продукция.
ОБЕКТИВНОСТТА НАЛАГА
да се върнем няколко месеца назад, до единствения случай, когато в бригадата има единомислие. Всички – и обидени, и пренебрегнати, и привилегировани (всъщност на такава основа са много от конфликтите, реагират остро на решението бригадата да се закрие и дейността на изкупуването да премине към останалите КЗС в общината. Мотивите са, че бригадата се справя с производствената си програма – самоиздържа и сафинансира се, реализира печалба. С идването на Рибаров икономическите резултати са по-добри от миналите години. През 1989 г. планът е изпълнен 134 на сто, хората са получили и цялото си възнаграждение и премии, снабдяването на кооперативния пазар със зеленчуци се подобрява. На общо събрание на 22.ХІІ. м. г. чрез гласуване се решава бригадата да остане като цяло с досегашната си дейност. След тази победа, постигната с известен компромис от страна на агрофирмата (в интерес на работата и снабдяването на населението), рухват всички добри намерения за бъдещата работа. „Ябълката на раздора” сега става Рибаров – да остане или не като ръководител. За кратко време се провеждат няколко събрания и на 20.ІІ. т.г. след избор той не получава вишегласие – резултатът е 31 „за” и 31 „против”.
Из петиция, написана от името на колектива и подписана от 38 души: „През цялото време на работа в тази бригада той (Рибаров – б.а.) създаде малка група доверени хора и само с тях работи и тях толерира, като редовно ги вози със служебната кола от град на град… дал им е двойни заплати – веднъж по щат и после на процент върху стокооборота, което е в противовес с нормативните документи… Същият през годината освен с приближените му, които работят на магазините на пазара, не се е занимавал с останалите отрасли, които са основни в бригадата – изкупуване на плодове и зеленчуци и износ на същите, изкупуване на мляко и месо. От тази дейност той не се интересува…”
Това, както и допълнителни подробности за авторитарния стил и метод на Рибаров, както и за негови грешки като ръководител, потвърдиха в нашия разговор Мария Сталева – икономист, Стоянка Ралева – „Личен състав”, Йордан Желязков – началник на отдел, Желязка Картулева – агроном и секретар на профкомитета, Желка Стойнова, закупчик. Досетливият читател разбира, че това е „едната страна”, която е организирала „фронта” срещу Рибаров.
Пред мен отрекоха, че са знаели за тази петиция и за останалите възражения Пенка Коева, счетоводителка, която работи от 1984 г. в бригадата, Елена Стоянова, счетоводителка, Радка Шомова, касиер, шофьорите Ангел Янков, Енчо Моллов, стоковедите, закупчиците и магазинерите от пазара. Трудно ми е да кажа кои от тези хора са сред „приближените” на ръководителя. Но те всички отрекоха посочените „грехове”.
Твърде много спорове поражда това как е организирано събранието за избора на Рибаров, дали хората са знаели предварително за него. Нека чуем мнението на част от участниците:
Станка Минчева, закупчик: Лично аз писах съобщението за събранието. В него не се съобщаваше, че ще се избира председател, а по-късно ни съобщиха, че ще избираме стопански съвет.
Ангел Иванов, шофьор: На това събрание присъствуваха и взеха участие с изказвания срещу Рибаров 4-5 души наши колеги, напуснали вече колектива. Освен това гласуваха и хора, които са по втори трудов договор, а те такова право нямат.
Димо Господинов, закупчик: Излязохме много търпеливи хора. Няколко души от администрацията създават този климат и те организират и манипулират останалите. Вече месеци наред не работят, а само пишат декларации.
Вълкан Добрев, закупчик: Омръзна ни. От септември никой не работи както трябва, аз не зная още с каква разценка работя….
И други от колектива, с които разговарях, не скриха огорчението си от тази атмосфера, която ежедневно ги тормози, настройва един срещу друг, дели ги на хора от „пазара” и от „бюрата”. Те виждат причините не само в ръководителя, но и в дребнавите, нелоялни и некоректни отношения помежду си.
Петнадесет души от звеното на пазара, стоковедите и закупчиците по категоричен начин заявиха пред председателя на комисията по селско стопанство в ОбНС Николай Турлаков, че не искат да се занимават с клюки, лични разправии и „шептене на ухо”, а искат да работят спокойно. Защото от това зависят както техните заплати, така и задоволяването на пазара със селскостопанска продукция. Зад техните думи стояха подписите на още 29 членове на колектива…
НЕОБХОДИМ ПОСЛЕСЛОВ
В понеделник след разговора с председателя на Общинския съвет на КНСБ Георги Райчев стачката се отложи. Така седмица започна проверка, която представители на ОбНС и КНСБ ще извършат. Защото и спестяваме някои факти, които се нуждаят от допълнително проучване. Може би проверката все пак ще даде отговор защо не се спазват някои процедурни въпроси при назначаване на ръководители и специалисти в агрофирмата, защо вече 2 г. в бригадата няма председател на профкомитета, нужна ли е толкова администрация и т.н. Не искам да спестя и това: защо ръководството на агрофирмата изчакваше твърде дълго разрешаването на конфликта от само себе си, а не се намеси по-ефективно, дори не направи опит да събере на разговор двата „фронта”. От това не спечели никой.
Недялка ФИЛИПОВА
