Основна теза на анализа: Реформите би трябвало за създадат правилата за работа на икономиката, както и контрол за тяхното изпълнение, но с минимално участие на държавата в нея. Тъй като това не става, България много бързо затъва в сериозен икономически дефицит. Вече никой (извън кръга на тясно ангажираните в проблема лица) не може да каже колко е вътрешната задлъжнялост на държавата. А си спомняме масовите протести в близкото ни минало за това, че България щеше да тегли заем от 1 млрд. лв! Тази задълбочаваща се криза и гръцка спирала съвсем скоро ще се усетят от обикновения човек, който сега си мисли, че бурята е някъде далеч от него. Тази незаинтересованост позволява да избираме за управници хора с ниска обща култура, но добре омайващи населението с популистки приказки. А сметката ще плащаме всички, но не само ние, днешните българи, а и нашите внуци, че и по-късно…
До 1989 година всички живеехме в една непрекъсната реорганизация. Дори се появи един виц във форма на въпрос – ти в коя реорганизация работиш? А след тази година, та досега непрекъснато някой все прави реформи. Какво сме реформирали не зная, но животът ни по никакъв начин не е станал по-подреден и по-сигурен.
Не съм безкритичен фен на американския начин на живот, но отново (за кой ли път!) си спомням това, което ми беше казал един американец – Джим Бъд, преди няколко години: „Вие, българите, вземате от американския бит това, което е уродливо, а не виждане това, което е разумно и което би могло да направи живота ви по-спокоен и сигурен“.
След 26 години от преломната година на промяната ние, българите, все още живеем в режим на реформи. Все още чакаме от поредната реформа да се случат чудеса и да започнем да се превръщаме в нормална държава. Новото коалиционно правителство на България великодушно предостави на малките си партньори да се справят с най-горещите проблеми на държавата. За съжаление, заявените официално намерения не носят истински характер на реформи. Дълбоко се съмнявам в крайните резултати и може би точно в провала на реформите се крие истинското намерение на големия коалиционен партньор…
Като един средностатистически гражданин на България си представям едни истински реформи така:
МЕДИЦИНСКО ОСИГУРЯВАНЕ
Всеки работещ българин внася средства за осигуряване на медицински грижи, когато те се налагат. Само че основният принцип, на който стъпва медицинското осигуряване, е солидарната отговорност. Това означава, че хилядите левове, които аз (като съвестен данъкоплатец) съм плащал през всичките години, са потънали в една обща каса, където нямам абсолютно никакъв контрол върху тяхното използване. При такива условия няма как да не се пилеят пари, да не достигат средства за наистина нуждаещите се и да не се правят непрекъснати опити за оптимизиране на системата. А тя просто е лошо измислена. В това отношение честно съчувствувам на министъра д-р Москов, който се опитва да извади от един полупразен джоб някакви пари и да ги прехвърли в другия със същото съдържание.
Това, което бих искал да видя като истинска реформа, е следното:
- Средствата, които реграментирано ми се удържат от доходите, да се натрупват в една индивидуална здравна сметка. От тази сметка да ми се удържат например 10 или 20 процента за социална справедливост. Тези пари ще се натрупват в обща държавна сметка, с която ще се лекуват социално слаби граждани. Естествено, държавата ще доплаща при нужда, но тя прави и сега това, само че почти безконтролно.
- С личната си сметка ще мога да посещавам който лекар-специалист искам, без да имам нужда от направление от личния лекар. С моите средства ще мога да плащам лечението си (когато това се налага) или лечението на близки хора, които имат нужда от това. Ако, недай Боже, съм заболял от болест, която ми изчерпи сметката, тогава би трябвало да заплащам с лични спестявания или да търся странично финансиране. Задължително условие за това е да бъде направено остойностяване на медицинската дейност и услуги.
- Личната ми сметка трябва да бъде олихвявана и да бъде корегирана с официалния коефициент на инфлация за годината.
Такава форма на медицинско осигуряване не е екзотика и съществува в страни с добро медицинско обслужване. Ако някога бъде въведена и в България, тя би повишила индивидуалния интерес на всеки работещ от натрупването на средства за бъдещи медицински нужди. Би накарала и хората с отлични доходи да внасят пари в личната си медицинска сметка – нещо, което сега доста от тях въобще не правят. Ще има и още един много положителен ефект – един паразитен организъм като здравната каса ще бъде сведен до минимален административен апарат и би имал най-вече контролни и регулативни функции, без да се говори за непрекъснато увеличаващи се разходи за административни и представителни нужди.
СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ
Принципът, който би могъл да бъде възприет, е аналогичен на медицинското осигуряване. Т.е. би трябвало да се търси ефектът на личната заинтересованост. Средствата за задължителното пенсионно осигуряване да се натрупват в лична сметка, която да се олихвява и към нея да се натрупва и съответният годишен коефициент на инфлация. Разбира се, от тази сметка трябва да се спадне съответния процент за социална справедливост (10 или 20%). След смъртта на собственика на пенсионната сметка, тя да не се наследява, а да остане в общия пенсионен фонд. Ежемесечната пенсия да се определя пропорционално на вложената сума за срок от например 20 години. Ако съответният пенсионер надживее тази възраст, ще му се отпусне нов лимит от остатъчните суми на фонда.
СЪДЕБНА СИСТЕМА
За мен като обикновен гражданин и данъкоплатец е важно не толкова как ще се формира ВСС, макар че това със сигурност има отношение към доброто функциониране на правната система. Далеч по-важно е приключване на едно съдебно дело в рамките на последователни съдебни заседания (така както е в някои западни страни). Важно е наказателните разпоредби на всеки закон да имат императивен характер, а не да бъдат заобикаляни и неизпълнявани, както е на практика при Закона за устройство на територията. Важното е съдиите да присъждат безпристрастни присъди, а при доказана пристрастност, да носят тежка наказателна отговорност. И т.н.
В областта на
ОБРАЗОВАНИЕТО
се започна с една реформа по отношение на професионалната ориентация на децата. Това със сигурност е правилно и съществува като форма на обучение в страни като една Германия. Но един друг проблем притиска повече системата. Ниското заплащане на труда на учителите оставя за преподаватели в училищата като правило хора, които не са в час с новостите в информационните технологии. Децата имат самочувствието, че знаят повече от учителите си благодарение на възможностите на интернет. За тях остава досадно задължението да прочетат романа „Под игото“, да знаят наизуст някое стихотворение на Ботев и т.н. Със сигурност учителят би трябвало да има нова функция и нови задачи на консултант при подреждането на потока на информация, да бъдат коректив. Но за това трябват млади учители, добре мотивирани и подготвени и финансово обезпечени.
Не ми се иска да подхващам темата за
ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО,
където имам най-голяма компетентност и по която съм писал достатъчно много в различни средства за масова комуникация. Законът за устройство на територията е определено лош, без реално положително отношение към предприемачите, с утежнено административно производство, с излишно натоварване на общините с нехарактерни задачи и функции, с липсата на правилни и ефективни действия по отношение на незаконното строителство, с липсата на системни мерки по отношение на автомобилния трафик и т.н. Селищните системи и особено повечето от големите градове се развиват стихийно, без поставени цели и без перспективи за развитие. Особено зле е, че липсват реални виждания за стимулиране и създаване на добра среда за развитие на предприемаческата дейност, защото след приключването на т.н. европейско финансиране ще се окаже, че тези пари са отишли основно за комунални цели, а не за развитие на икономиката. В края на краищата производството и икономиката създават условия за възпроизводство, а комуналните задължения на държавата и общините най-вече консумират средства. В това отношение правилните и далновидни действия по отношение на териториалното развитие имат огромно значение! За съжаление в днешното Министерство на регионалното развитие и благоустройството експертността, в т.ч. и на министъра е отчайващо ниска. Там дори не може да се разбере, че инвестиционният процес има сериозни проблеми. Резултатите от ниската експертност ще се прояват през следващите години, когато ще бъдат пропуснати много възможности и ще има нужда от радикални решения.
Реформите са хубаво нещо. Те носят една надежда за по-добро бъдеще и са признак за добро държавническо мислене, стига да са правилни и да са наистина реформи, а не политическа козметика. Но те се поставят като основа на управлението в началото на един мандат и би трябвало да бъдат система от мерки, понякога и с ради-кален характер. Не ми се ще да мисля и дано да не се случи големият брат във второто правителство на Борисов да прехвърли по византийски неуспеха от т.н. реформи или слабия ефект от тях върху политиците, които са поели изключително тежката задача да започнат с разчистването на авгиевите обори на България.
