ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 27, 1990 г.
КЪМ ЕВРОПА ИЛИ КЪМ… АЗИЯ?
Става дума за личности, но единственото число на нашата рубрика не влиза в противоречие с конфликта, за който ще ви разкажа, защото всеки един от многобройните представители на страната е личност с определени граждански и индивидуални черти. Още в началото обаче искам да кажа, че конфликтът до голяма степен е изкуствено предизвикан, макар да е сто процента реален. Страна в него не искам да вземам, както не искам да подценявам мотивите на едната или другата страна.
Става дума за получилият гражданственост конфликт между собствениците на аперитив „Тракия” (един аперитив с доста известна слава в близкото минало) и собствениците на 80 апартамента, живеещи над него или в близост до него. Не е тайна, че този аперитив беше сборище на пияници години наред, без да са налице елементарни хигиенни условия (разбирате за какво намеквам!) и нерядко редовните му посетители ползваха задблоковото пространство… След като собственик на заведението стана фирма „Феникс ресурс” и започна разширението и реконструкцията му, избухна конфликтът. Собствениците на блока не желаят разширението. Имат и своите доводи за това, излагани многократно в техни жалби до всевъзможни инстанции, включително и до председателя на Държавния съвет на НР България. Техните аргументи са сериозни: заема се част от тротоара, ще се изразходват 140 000 долара за „кръчма”, когато в момента страната е в окаяно състояние и тези долари са нужни за лекарства, машини и нови технологии; поощрява се алкохолизмът е се нарушава спокойствието на живеещите в блока, голяма част от които работят на смени; както и някои по-конкретни несъгласния – под разширението към улица „Г. Кирков” остават комуникации за питейна и мръсна вода, телефонен кабел и др. Тяхното предложение е да се преустрои аперитивът на фирмен магазин, клуб или сладкарница.
Няма да навлизам в подробности в развитието на конфликта – той имаше и своите кризисни ситуации: имаше виждане на 19 март обитателите на блока да не отидат на работа, а с мълчалива верига около строежа да изразят своята позиция и несъгласие. На поисканата им среща с представител на „Феникс-ресурс” на 16 март се отзовава инж. Таньо Танев – заместник-директор на фирмата, който слага до голяма степен точка на конфликта. В понеделник сутринта пред строежа не посрещна Георги Вангелов – представител на живеещите в блока, с думите: „Нашите хора останаха много доволни от срещата с инж. Танев. Успокоиха се!”.
По-късно и аз имах среща с инж. Танев и директора на фирмата Красимир Иванов. И аз се успокоих. Впрочем ето част от дългия ми разговор с тях.
Красимир ИВАНОВ: Искаме градът ни да стане красив. Искаме го всички. Преди три години ИК на ОбНС си постави задача да приведе всички фасади на сградите по улиците „Г. Димитров” и „Ленин” във вид, който да подсказва, че живеем в град с добре развита икономика, да придобие европейски вид. След като закупихме това малко заведение, решихме, че е редно да го преустроим така, че най-после живеещите в сградата да престанат да се оплакват от шума, пияниците,липсата на тоалетна. За пет месеца успяхме да махнем оттам пияниците, по това не ни задоволи. Стопанският съвет на нашата фирма реши да направим нещо, което го няма в цяла Южна България. Свързахме се с австрийската фирма „Стефан Шнайдер”, прочута в целия свят. Проектантската организация „Туристинженеринг” изработи проекта, който е супер модерен за нас, но в момента така се строи по света. Разбира се, имаше разрешения от всички инстанции – морално и юридически сме „скрепили” нашия ремонт с всичко, което се иска по нормативната база.
Имахме среща с хората от блока – главният архитект на града се опита професионално да им разясни редица истини, но напрежението сред хората беше голямо, недоверието – също, и не се стигна до разбирателство. Сега мога да им кажа, че страховете им са напразни. Заведението ще има не само най-добрия външен вид, но и чудесна изолация, там пияници няма да се събират, ще благоустроим наоколо, нещо повече – навярно ще измажем фасадата на блока, която иначе ще бъде според нас в крещящо противоречие с модерния вид на аперитива. Естествено, че ще изведем всички комуникации (и наши, и техни) изоколо – нямаме интерес утре да къртим скъп теракот за елементарна повреда.
И тук искам да изясня най-важния въпрос: защо правим всичко това, защо хвърляме пари на „вятъра”, както ни упрекват непознатите с идеята ни. С осъществения си вече контакт ние успяхме да пробием и сме готови и на път за контракт със „Стефан Шнайдер” – Виена, за съвместна фирма в Стара Загора за изработване на алуминиеви конструкции. До кино „Димитър Благоев” ще бъде информационният център на фирмата. Ще се включим сериозно в системата на общественото хранене – с ресторанти, кафета, аперитиви, барове, но модерни и изискани, с висока култура на обслужването, която сама по себе си не ще допусне пияници и лумпени в заведенията, които в крайна сметка са място за отдих, за социални контакти и място за сериозен международен бизнес.
Някои казват: „Защо не си гледате „вторичните суровини”, ами сте тръгнали…” Това са хора, които не са наясно с естеството за нашата работа и бъдещето на нашата дейност. Но това е друга тема… Иначе средства за лекарства за нашата медицина сме давали, ще даваме и занапред, по всяка вероятност многократно повече…”
Мисля, че тук мога да сложа точката, но искам да обясня защо навлязох така педантично в подробностите и обясненията. Напоследък в Стара Загора се забелязва един синдром: решим да направим нещо добро, а то противно на очакванията, среща яростна съпротива. Защо е така? Мисля, че се изясни и от конкретния пример: липсата на достатъчно надеждна и точна информация много лесно торпилира доброто намерение. И друго: дълги години сме лъгани, дълги години никой не се съобразяваше с общественото мнение и сега то заприличва понякога на духа от шишето. С този си извод не искам да обидя хората от блок № 85, взели участие в конфликта, напротив: според мен те постъпиха както трябваше – поискаха гаранции, че веднъж завинаги сме скъсали със старите си привички. В конкретния случай те получиха нужните гаранции и това е чудесно. Но си спомням няколко други подобни случаи, когато нетърпимостта и нежеланието за диалог доведоха до неприятни последици – отказахме се от обекти, които щяха да бъдат на европейско равнище и полезни за всички ни. Няма да изброявам – нека не бъдем злопаметни, само ми се ще да припомня, че ако сме запътили към Европа, а това го искаме всички, пътят не минава през… Азия. Така че, щем не щем, боли не боли, пътят е само един – към по-доброто, по-надеждното, по-прогресивното.
Георги ЯНЕВ