На стария бряст, който се издигаше на мегдана след селото имаше щъркелово гнездо. Пролетта, когато се излюпиха малките щъркелчета, на деня на Света Елена 3.юни, щъркела грабна с човката си и изхвърли от гнездото едно малко щъркелче. Дядо Иван седем пъти се качваше на бряста и го връщаше в гнездото и седем пъти големия щъркел го изхвърляше. След последното падане на малкото щъркелче от гнездото то умря. При щъркелите имаше заложен инстинктът, ако в гнездото имаше излишни малки, те ги изхвърляха. Но имаше и такива щъркели, които не изхвърляха излишните си малки, независимо дали са чифт или тек.
[ad id=“225664″]
Една пролет дядо Иван реши в щъркеловото гнездо, в което имаше четири яйца, да вземе едното яйце и на неговото място да сложи кокоше яйце. Щъркелът установи, че новоприбавеното яйце не е негово и веднага го изхвърли от гнездото. Тогава дядо Иван сложи в гнездото яйце от юрдек, но щъркелът изхвърли и него. Понеже яйцата на щъркелите са подобни на тези на мисирката /фитката, пуйката/, дядо Иван смени всичките яйца на щъркела с четири яйца от мисирка. Този път щъркела продължи да ги мъти.и не ги изхвърли. На двадесетия ден от яйцата се излюпиха. Четири пуйчета. Цял ден те щъкаха и гледаха учудено, а щъркела тревожно прелиташе около гнездото. Между мъжкия и женския щъркел се проведе оживен спор. Те се гледаха тревожно и тракаха с клюновете си, пърхаха с криле. Караха се. На следващия ден от рано мъжкия щъркел тревожно затрака с човката си., вдигаше се високо над гнездото, прелиташе на далече от гнездото и пак се връщаше. Женската стоеше замислена в гнездото. По обяд започнаха да се събират щъркели от съседните гнезда. Всички те гледаха в гнездото, тракаха с човки, вдигаха се на орляк, отлитаха и пак се връщаха с нови щъркели. По едно време целия бряст побеля. Всички щъркели накацаха по клоните му.
[ad id=“225664″]
Те тракаха с клюнове и разпитваха нещастната майка, защо и как е станало така. Присъдата след съвещанието и разпитите бе жестока. Роднините й започнаха безжалостно да я кълват. Това озвери и другите и те започнаха един през друг да прелитат покрай нея. и да я удрят с яките си криле. Видяла се безпомощно тя се сви в гнездото и без каквато и да е съпротива понасяше жестоките им удари.Разяреното ято от тридесет-четиридесет щъркела безмилостно я кървеше. Кръвта от раните обагри белите й пера. Обагри и гушите на палачите, а те все по-настървено и жестоко кървяха беззащитното й тяло. Едва когато се увериха, тя е мъртва щъркелите се вдигнаха на голям орляк, кръжаха над гнездото, а привечер отлетяха.
От тогава щъркелите на този бряст не правеха гнездо.
Иван Дамянов – писател от Стара Загора