ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 28, 1990 г.
НЕОЦЕНИМ ДУХОВЕН ПРИМЕР
130 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ В СТАРА ЗАГОРА
В нощната струя на просветното движение неизменно присъствуват и читалищата. Те се явяват в най-зрелия период на Възраждането и с успех съчетават учебно-просветните нужди на обществото с масовоорганизационните форми на буржоазната периодика, книга, театър и музика.
След първите читалища в Свищов, Шумен и Лом на 25 март (6 април н.с.) 1860 година се ражда и читалището в Стара Загора. Много са имената на дейци и спомоществуватели, но сред тях се откроява първият председател Тодор Шишков – изтъкнат просвещенец и общественик. Зад решението на известния учител и волнодумните младежи стои постижението на града в културното поприще и преди всичко принадлежността му към националната общност. В първите съобщения за Старозагорското читалище е отбелязано, че „то гони книжовното образование на гражданите в града”. Многозначещият надпис над вратата гласи: „Тук сичкото е за душата, сичкото е за ума и чувствата”. Тази мисъл, която е в съзвучие с една от основните нравствено-философски норми на нацията, се допълва и насочва към истинските цели и от надписа „Българско народно читалище”, под който е изобразен венец с отворена книга. Опиянението на обществото от новото завоевание на практика събира духовните богатства на града в библиотека, която до края на годината наброява 785 тома. Задачите на времето без никакви затруднения пораждат и формите на работа. Голяма е дейността на читалището за подпомагането на селските училища в изграждането на женски дружества. От обществените фондове на читалището се отделят средства за материалната база на старозагорските училища. Читалището играе завидна роля в организирането на учителските събори, в утвърждаването на новата празнична система и по-специално в налагането на най-светлия български празник – денят на св. Св. Кирил и Методий.
Инициативите на младата интелигенция пораждат остра съпротива на консервативните чорбаджийски среди. Те обсебват ръководството на читалището. През периода 1863-1868 г. дейността му замира. След упорита борба „младите” надделяват. Българският периодичен печат известява, че „съживеното читалище” променя и допълва устава и „работи с толкова енергичност, каквато никое друго – в цяла България”. Второто раждане на Старозагорското читалище е близко до учредяването на революционния комитет. Насоките на В. Левски налагат и спонтанното решение за изграждане на неделно училище, в което учат 100-150 „чирачета и сиромашки деца”.
След удара на революционната организация през 1873 година читалището става най-надеждното прикритие на старозагорските революционери начело с К. Ганчев. От летописите може да се проследи върхът в подема на читалищната дейност. Постиженията на общочовешката култура и наука са представени в 10-те хиляди тома, а собственият му капитал нараства 3 пъти и възлиза на 12 хил. лири. Читалището заедно с общината и еснафските организации изпраща талантливи старозагорски младежи на учение в чужбина.
Читалището, което разчита на широко обществено попечителство, с невъобразима сила въздействува на своите стопани. То заедно с училището спомага да се разруши патриархалната семейна затвореност и да се преодолее робската психика и навици. Читалищните дейци приканват старозагорци на волнодумни тържества на словото и музиката. Примитивният театър вълнува публиката със сълзливата мелодрама на „Многострадална Геновева”, а нуждите от музика се запълват от самобитния градски оркестър. Истинско постижение на старозагорци е организирането през април 1870 г. на първия и единствен „театър на модите”, т.е. на първото модно ревю. Самобитния талант на д-р Начо Планински и Георги Бенев и пламенната всеотдайност на жените от дружество „Майчина любов” раждат нови театрални постановки, между които и комедията на Молиер „Мнимият доктор”, известна на старозагорци като „Шарлатаните доктори”.
Приносът на Старозагорското читалище в движението за самостоятелна просвета и култура го превръща в едно от най-ярките народни огнища, които приобщават възрожденското общество в града не само към културните постижения на времето, но и до идеите на българската буржоазнодемократична революция.
Нейчо КЪНЕВ
130 години от основаването на Народно читалище в Стара Загора
