[ad id=“225664″]
Село Васил Левски се намира в община Опан, област Стара Загора. Старото му име е Аладаалии. Корените му се губят далеч в годините на османското владичество.
Правени са изследвания дали Апостола е идвал в това село и защо то носи неговото име. Доказано е, че той не е пребивавал тук и революционната му дейнст не е свързана със селото. Но поради голямата любов на хората от този край към паметта му са решили селото им да носи неговото име.
Интересни климатични аномалии и катаклизми, станали в село Васил Левски, са записани през годините.
На 14 юли 1971 г. в сутрешните часове паднала червена мъгла, която причинила тежки щети на лозята от болестта „удиум“, особено на десертните сортове.
[ad id=“238430″]
На 1 януари 1969 г. валял сняг, придружен с гръмотевици.
На 3 юни 1963 г. паднал проливен дъжд, който за 25 минути покрил земята с 4 – 5 см. вода. При съединяване в двете сухи дерета водата преляла и покрила шосето, а чешмата била покрита с вода над един метър. Къщите, които се намирали в близост до деретата, били наводнени до таваните. Също така от бурното течение се срутил до основи оборът на ТКЗС.
През януари 1928 г. температурите се понижили силно и земята замръзнала на повече от един метър.
Аладаалии било неголямо турско село,чиито жители изцяло го напускат след Руско–турската освободителна война. На тяхно място идват български семейства от околните селища и бежанци от Караклисе, Крушево от селата на Димотишката кааза и вероятно от самия град Димотика. Българските бежанци от Беломорието тръгват най-вероятно през 1881 г. – само две години след решенията на Берлинския конгрес, след като разбират, че селото им остава в рамките на Османската империя. Бежанците навлизат дълбоко в Източна Румелия, като стигат със своята покъщнина, едър и дребен добитък, близо до Стара Загора. Не се знае колко дни, седмици или месеци са престояли в Старозагорско, но изглежда там не им харесало особено. И тези западнотракийски бежанци стягат отново цялото свое движимо имущество и се насочват този път на юг от Стара Загора и се спират след четиридесет километра шосеен преход в село Аладаалии. Там те намират все още незаети къщи и земеделски земи, изоставени от изселилите се мюсюлмани към териториите, подвластни тогава все още на Османската империя.
[ad id=“263680″]
Поп Минчо Кънчев в своята книга „Видрица” пише, че е „богато турско село – овце, кози, говеда, храни, пари”. Селото силно допада на бежанците и с това, че само на около километър североизточно от него минава река, на юг – съвсем от самото село започвала дъбова гора, а на девет километра по шосето от Аладаалии се стига до Търново-Сеймен (сега Симеоновград), разположен на двата бряга на река Марица, най-близкия град до това село. Покрай споменатия град минава и наскоро построената железопътна линия Белово-Одрин. По време на Източно-румелийския период Търново-Сеймен е обявен за околия (1880), в рамките на която е и Аладаалии.
