Стара Загора – голям съвременен град в централна България

Posted on by Arhiv
[ad id=“225664″]
Разположение и граници на Стара Загора

Град Стара Загора е разположен в Южна Централна България, в южните склонове на Сърнена Средна гора в Старозагорското поле. Има важно природо-географско и стопанско значение за региона и страната.
Благоприятните условия са причина тук да се създаде селище от най-древни времена. В региона на общината, на 15 км северозападно от град Стара Загора, се намират Старозагорските минерални бани (Лъджите) – известен балнеоложки курорт.

Общината граничи на изток с община Нова Загора, на югоизток с община Раднево, на юг с общините Опан и Димитровград, на югозапад с община Чирпан, на северозапад с община Братя Даскалови, на север с общини Мъглиж, Казанлък и Николаево, а на североизток с община Гурково. Община Стара Загора заема територия от 1 019,4 квадратни километра, покриваща части от Сърнена Средна гора и Горнотракийска низина.

[ad id=“236993″]
Възникване на града

Животът край Стара Загора, както и в почти цяла Южна България, е възникнал преди повече от 8000 години. Още през новокаменната епоха (VII-VI хилядолетие прeди Христа) благоприятните природо-географски условия стимулират възникването на първите уседнали селища, свързани с развитието на земеделието и скотовъдството. Много са регистрираните праисторически поселения в региона, но три от тях, които са локализирани в чертите на съвременния град, имат световно значение:

На 8 км северозапад от град Стара Загора, в местността „Мечи кладенец“, са открити най-старите експлоатирани медни рудници в Европа (V хилядолетие преди Христа). Медодобивът и усъвършенстването на металургията активират развитието на поселищната система през каменно-медната и бронзова епоха.

Многобройни са имената, с които се е назовавал градът през различните епохи

Берое е древнотракийско селище от IV век преди Христа. Богатата материална и духовна култура на траките е симбиоза между местните традиции, повлияни от елинизма и културните импулси от Мала Азия. Началото на града е някъде в началото на първи век след Христа, когато римляните построяват укрепен лагер. Окончателно този лагер е завършен и добива градски облик по времето на римския император Марк Улпий Траян (98-117 година) в началото на II век (около 107 година след Христа). Името на император Траян остава за дълго като име на града – Августа Траяна, Верея, Иринополис, Боруй са имена от средновековната история на града.

[ad id=“263680″]

В периода VI-VII век е носил името Верея. През 784 година (VIII век) е посетен от императрица Ирина, която дава средства за възстановяване на укрепителните му съоръжения. В нейна чест града се преименува на Иринополис. По време на Втората българска държава (ХІІ-ХІV век) града носи името Боруй. През 1364 година градът е превзет от турците, които го преименуват Ески Загра. Той е бил административен център на Ескизарската каза, обхващаща 109 села.

През Възраждането градът се превръща във важен занаятчийски и търговски център с 50 вида занаяти и повече от 70 дюкяна. През 50-те години на ХIХ век градът се преименува Железник по инициатива на старозагорския учител Тодор Шишков. През 1858 година градът е с пет мъжки и три девически училища, създадено е българско читалище. През 1869 година Васил Левски основава един от първите тайни революционни комитети.

Едни от най-големите предприятия и работодатели в региона са:

Мини Марица – изток ЕАД
ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД
Ей И Ес – 3С Марица изток 1 ЕООД
Загорка АД
Брикел ЕАД
Арсенал АД
Стандард Профил България ЕАД
Градус – 1 ООД
Водоснабдяване и канализация ЕООД
МБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович АД
Средна гора АД
Металик АД
Прогрес АД
Хранинвест – Хранмашкомплект АД
ДЗУ АД (днес част от VIDEOTON Holding ZRt., Унгария)
Наталия АД
Кремък ЕООД
МБАЛ Свети Иван Рилски ЕООД

Селско стопанство

Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област — Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на различни зърнени храни, технически култури, зеленчуци, плодове, грозде. Те служат за прехрана на населението и за суровини за хранително-вкусовата промишленост. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.

[ad id=“232523″]

Транспорт

Стара Загора и София са най-важните транспортни възли в Южна България. През Стара Загора минават железопътните линии София-Бургас и Русе–Подкова (проект за продължаване през прохода Маказа до Дедеагач на Егейско море)/Свиленград (продължение до Истанбул и до Дедеагач). В квартал „Колю Ганчев“ се намира международното Летище Стара Загора, което има дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети, но в момента не функционира. През 2007 година до Стара Загора достигна и автомагистрала „Тракия“, която минава на няколко километра южно от града.

Образование

На 30 октомври 1974 г. се полагат основите на висшето образование в Стара Загора. Днес в западната част на града се намира Тракийският университет. В структурата му се включват Медицински факултет, Ветеринарномедицински факултет, Стопански факултет, Педагогически факултет и Аграрен факултет. За нуждите на студентите е построен Студентски град.

В Стара Загора има и над 40 училища:

Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“, Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия, Професионална гимназия по електротехника и технологии, Природо-математическа гимназия „Гео Милев“, Гимназия с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“,ПГ по ветеринарна медицина, ПГ по механотехника и транспорт, ПГ по електроника „Джон Атанасов“, СОУ „Максим Горки“ (Стара Загора), СОУ „Иван Вазов“ (Стара Загора), Средно музикално училище и Средно спортно училище, ПГ по облекло и хранене и други.

Медии

Един от най-бързо развиващите се новинарски сайтове в града Стара Загора е „ЗАРАТА„.  Фирмена политика е свързана с предлагането на качествен продукт, който да информира  читателите за актуалните събития в региона, да предлага възможност за различни мнения и гледни точки по текущите проблеми, да свързва бизнеса и неговите клиенти, да предоставя разнообразна развлекателна и полезна информация.

Почетни граждани на Стара Загора от 1963 до 2013

1963.

  1. Веселин Симеонов Ханчев, поет, за заслуги към българската литература – 8.11.1963 г.
  2. Василий Иванов Банников, участвал в строителството на АТЗ, гражданин на СССР – 22.08.1963 г.
  3. Валентина Владимировна Терешкова, космонавт, гражданин на СССР – 11.11.1963 г.
  4. Валерий Фьодорович Биковски, космонавт, гражданин на СССР – 11.11.1963 г.

1964.

  1. Леонид Илич Брежнев, член на Президиума и секретар на ЦК на КПСС, гражданин на СССР – 10.09.1964 г.
  2. Александър Ишков, министър на рибната промишленост на СССР – 14.09.1964 г.
  3. Валтер Улбрихт, първи секретар на Германската единна социалистическа партия и председател на Държавния съвет на ГДР – 15.09.1964 г.

1965.

8. Владимир Чернов, парашутист. Преди 09.09.1944 г. участвал в партизанското движение в Старозагорски окръг, гражданин на СССР – 05.09.1965 г.

1966.

  1. Григорий Сергеевич Хламов, началник на Главно управление на държавен резерв за материали при МС на СССР – 21.09.1966 г.
  2. Алексей М. Токарев, във връзка с дружбата между гр. Стара Загора и гр. Куйбишев, гражданин на СССР – 26.09.1966 г.

1967.

  1. Акад. Димитър П. Димитров, посветил научната си дейност на древната история на Стара Загора – 05.05.1967 г.
  2. Дамян Николов Иванов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
  3. Койчо Петров Пенчев, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
  4. Еньо Нанев Петков, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
  5. Атанас Добрев Атанасов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
  6. Иван Трифонов Иванов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
  7. Иван Радков Костов, за дългогодишна работа в строителните организации в града – 04.07.1967 г.
  8. Иван Мирчев Стоянов, поет – 26.10.1967 г.

1968.

  1. Александър М. Позанов, във връзка с пребиваването му в гр. Стара Загора, гражданин на СССР – 10.01.1968 г.
  2. Анатолий Г. Гусев, във връзка с пребиваването му в гр. Стара Загора, гражданин на СССР – 10.01.1968 г.
  3. Тано Цолов, член на ЦК на БКП, във връзка с пребиваването му в гр. Стара Загора – 01.02.1968 г.
  4. Семьон Андреевич Скачков, председател на Комитета за взаимопомощ на СССР – 01.09.1968 г.
  5. Степан Иванович Мойсейченко, офицер от Червената армия, гражданин на СССР – 08.09.1968 г.
  6. Ген. Леонид Устинович Белоус, във връзка с пребиваването му в гр. Стара Загора, гражданин на СССР – 22.11.1968 г.

1969.

  1. Акад. Петко Груев Стайнов, композитор, по повод 20 г. от създаване на Градския представителен детски хор – януари 1969 г.
  2. Ружа Делчева, народен артист – 24.01.1969 г.
  3. Стефан Й. Гецов, артист – 24.01.1969 г.
  4. Никола Й. Николов, оперен певец – 24.01.1969 г.
  5. Любомир Кабакчиев, артист – 24.01.1969 г.
  6. Василий Кузмин Хренов, ръководител на групата съветски специалисти, участвали в изграждането на комплекс “Марица-изток”, гражданин на СССР – 20.05.1969 г.
  7. Леонид Аркадиевич Костандов, министър на химията на СССР – 28.08.1969 г.
  8. Николай Николаевич Органов, първи зам.-председател на Дружеството за съветско-българска дружба в Москва, гражданин на СССР – 28.08.1969 г.
  9. Владимир Николаевич Судец, зам.-председател на Дружеството за съветско-българска дружба в Москва, гражданин на СССР – 28.08.1969 г.
  10. Генадий Павлович Неопиханов, специалист, участвал в изграждането на завода за капролактам, гражданин на СССР – 09.10.1969 г.
  11. Христо Никифоров Шанов, секретар на ОК на БКП, по случай 50-годишнината му – 28.11.1969 г.

1970.

  1. Мара Георгиева Нанева, скулптор, автор на паметника на Ленин в Стара Загора – 21.04.1970 г.

1971.

  1. Андриан Николаев, летец-космонавт, гражданин на СССР – 25.05.1971 г.

1972.

  1. Димо Дичев Новаков, за заслугите му за изграждане и укрепване на БКП, член на ЦК на БКП – 27.01.1972 г.
  2. Николай Гяуров, оперен певец – 30.11.1972 г.

1973.

  1. Алексей Петрович Мересиев, летец, герой на СССР, във връзка с пребиваването му в града – 11.07.1973 г.
  2. Кръстьо Желязков Добрев, участник в борбата против капитализма – 24.09.1973 г.

1976.

  1. Алексей Станиславович Елисеев, космонавт, гражданин на СССР – 08.04.1976 г.

1977.

  1. Николай Константинович Байбаков, за оказана ценна помощ в развитието на химическата промишленост, електрониката и др. отрасли, гражданин на СССР – 07.07.1977 г.
  2. Никола Динев Николов, заслужил майстор на спорта и световен шампион по борба – 21.09.1977 г.
  3. Акад. Марин Петров Големинов, композитор – 21.11.1977 г.

1978.

  1. Стою Неделчев-Чочоолу, за големите му заслуги в съпротивителното движение у нас и в изграждането на развито социалистическо общество в НРБ – 07.02.1978 г.

1979.

  1. Георги Иванов Иванов, първият български космонавт – 09.05.1979 г.
  2. Николай Рукавишников, космонавт – 09.05.1979 г.

1981.

  1. Георги Павлов Георгиев, герой на социалистическия труд, за активното му участие в борбата против фашизма и капитализма, народен представител – 16.02.1981 г.
  2. Борис Владимирович Балмонт, министър на машиностроителната промишленост на СССР – 08.07.1981 г.
  3. Владимир Михайлович Воеводин, зам.-министър на машиностроителната промишленост на СССР – 08.07.1981 г.

1982.

  1. Михаил Сергеевич Соломенцев, кандидат-член на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на РСФСР – 17.03.1982 г.
  2. Атанас Петков Стоянов, строителен работник в СМК – 01.11.1982 г.

1983.

  1. Димитър Тодоров Узунов, оперен певец – 21.01.1983 г.
  2. Георги Цанков Панков, министър на химическата промишленост, във връзка с 20-годишнината от пускането в експлоатация на Химическия комбинат – 30.05.1983 г.
  3. Анна Томова-Синтова, оперна певица – 28.11.1983 г.

1984.

  1. Атанас Димитров Петров, заслужил деятел на хранителната промишленост, във връзка с удостояването му със званието “Герой на социалистическия труд” – 30.03.1984 г.
  2. Проф. Въто Груев Груев, заслужил деятел на науката, професор, за особено големите му заслуги в изграждането на ВИЗВМ – 21.05.1984 г.
  3. Костас Димитриус Канидис, алпинист, участник в българската експедиция “Еверест-84” – 28.05.1984 г.
  4. Людмила Жечева Андонова, спортистка, световен рекордьор на висок скок – 12.12.1984 г.
  5. Павел Христов Матев, поет – 12.12.1984 г.

1985.

  1. Христо Нанев Стайков, за личния му принос в укрепване на народната власт и награждаването му с орден “Георги Димитров” – 08.04.1985 г.
  2. Йордан Христов Капсамунов, кмет на Стара Загора – 08.04.1985 г.

1987.

  1. Дойка Русенова Докузова, за активно участие в борбата против фашизма и капитализма – 26.03.1987 г.
  2. Пенка Минева Стойкова, заслужил майстор на спорта – 26.03.1987 г.

1988.

  1. Анатолий Яковлевич Соловьов, за успешно изпълнение на научно-техническата програма “Шипка ‘88” в съвместния българо-съветски космически полет, гражданин на СССР – 01.07.1988 г.
  2. Виктор Петрович Савених, за успешното изпълнение на научно-техническата програма “Шипка ‘88” в съвместния българо-съветски космически полет, гражданин на СССР – 01.07.1988 г.
  3. Александър Панайотов Александров, български летец-космонавт, за успешното изпълнение на научно-техническата програма “Шипка ‘88” – 01.07.1988 г.

1993.

  1. Рене Йорданова, оперна певица – 04.10.1993 г.
  2. Димитър Караджов, художник, поет, педагог, преводач – 04.10.1993 г.

1994.

  1. Иван Тодоров Попчев, художник (посмъртно) – 29.09.1994 г.
  2. Христо Кацаров, поет, драматурт (посмъртно) – 29.09.1994 г.
  3. Недьо Александров, историк и общественик – 29.09.1994 г.
  4. Петър Русков, художник и сценограф – 29.09.1994 г.
  5. Едит Гайс, д-р на филологическите науки, Берлин, Германия, за изключителен принос в научното изследване и популяризиране на историята на Августа Траяна по целия свят с издадения от нея научен труд – 29.09.1994 г.
  6. Д-р Христо Огнянов, литератор, историк, журналист – 29.09.1994 г.

1995.

  1. Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Панкратий, за съхраняване на църковното наследство – 21.09.1995 г.
  2. Васил Михайлов, артист – 21.09.1995 г.

1996.

  1. Иван Неделчев, енциклопедист, краевед, писател (посмъртно) – 03.10.1996 г.
  2. Веселина Кацарова, оперна певица – 03.10.1996 г.
  3. Радослав Димитров, летец-изпитател (посмъртно), загинал при изпълнение на служебния си дълг – 03.10. 1996 г.
  4. Димитър Димитров, дългогодишен диригент на Старозагорската опера – 03.10.1996 г.

1997.

  1. Проф. Митко Гогошев, физик, принос за космическата наука (посмъртно) – 02.10.1997 г.
  2. Леда Милева, поетеса и преводачка и за дарителството, свързано с къща музей “Гео Милев” – 12.10.1997 г.
  3. Минчо Драндаревски, за всеотдайна служба на народа и БЗНС (посмъртно) –12.10.1997 г.

1998.

  1. О.з.ген.-майор Делчо Делчев, за строителството на България – 01.10.1998 г.
  2. Кирил Тодоров, композитор – 01.10.1998 г.
  3. Александър Михайлов – Аличко, музикант – 01.10.1998 г.

1999.

  1. Проф. Росен Иванов, лекар, ортопед – 25.06.1999 г.
  2. Стефка Минева, оперна певица – 01.10.1999 г.
  3. Проф. Андон Геров, учен, създател на породата местно кафяво говедо за Южна България – 01.10.1999 г.
  4. Акад. Никола Бонев, астроном, създател на Старозагорската обсерватория (посмъртно) – 10.10.1999 г.

2000.

  1. Проф. Минко Балкански, световнопризнат физик – 18.05.2000 г.
  2. Наум Шопов, артист – 28.07.2000 г.
  3. Арх. Никола Каишев, основател и дългогодишен председател на Тракийското и Македоно-одринското дружество в Стара Загора, строител на Стара Загора в началото на века (посмъртно) – 29.09.2000 г.
  4. Стойчо Стойчев, поет (посмъртно) – 29.09.2000 г.
  5. Арманд Перего от Страсбург (Франция), за активната му дарителска дейност – 29.09.2000 г.
  6. Росица Баталова, диригент, популяризатор на българското класическо изкуство, авторка на три книги за родния град – 29.09.2000 г.
  7. Проф. Александър Йосифов, композитор – 29.09.2000 г.
  8. Иванка Колева, параолимпийска шампионка – 23.11.2000 г.
  9. Станчо Колев, световен шампион по борба – 23.11.2000 г.

2002.

  1. Проф. Петър Жеков, учен генетик и композитор – 05.10.2002 г.
  2. 103.
  3. Георги Велев, артист – 05.10.2002 г.
  4. Д-р Никола Ненов, лекар (посмъртно) – 05.10.2002 г.

2003.

  1. Богдана Попова, хоров диригент – 05.10.2003 г.
  2. Веселин Ненов, композитор и диригент – 05.10.2003 г.
  3. Величка Койчева, музеен работник – 05.10.2003 г.
  4. Жеко Христов, поет (посмъртно) – 05.10.2003 г.
  5. Д-р Дарина Кръстинова, лекар офталмолог – 05.10.2003 г.
  6. Проф. Иван Карабалиев, преподавател в Тракийския университет – 05.10.2003 г.
  7. Добри Алексиев Костин, старши треньор по спортна акробатика – 05.10.2003 г.

2004.

  1. Таньо Клисуров, поет – 24.05.2004 г.]]
  2. Димитър Македонски, учител – 24.05.2004 г.
  3. Борис Христов, световноизвестен оперен певец, бас (посмъртно) – 24.05.2004 г.
  4. Димитър Николов, музеен работник – 24.05.2004 г.

2005.

  1. Иво Папазов – Ибряма, музикант – 04.10.2005 г.

2008.

  1. Светлозар Дойчев, учител, 18.09.2008 г.
  2. Явор Янакиев, борец – 18.09.2008 г.
  3. Христина Морфова, оперна певица (посмъртно) – 30.10.2008 г.
  4. Методий Кусев, митрополит (посмъртно) – 30.10.2008 г.

2010.

  1. Димитър Рачев, юрист и културен деец – 30.09.2010 г.

2013.

  1. Петър Хубчев, старши треньор на ПФК Берое (Стара Загора) – 26.09.2013 г. Под ръководството на Хубчев през годината Берое печели Купата на България и Суперкупата на България и записа ново участие в Европейските клубни турнири.

2014.

  1. Димо Бухчев, бизнесмен, наследник на един от старите индустриални родове в Стара Загора.

40

споделяния
facebookСПОДЕЛЕТЕ, МОЛЯ! ВАЖНО Е ЗА НАС!