Комшийчето беше с погубена душа. Такива, каквито създадохме хиляди
КРАСАВИЦА – Докторе, ела да видиш каква красавица си купих – беше синa на съседите. Пристъпи щастлив и се намести на масата на двора. После си придърпа панера с прасковите…..
КРАСАВИЦА – Докторе, ела да видиш каква красавица си купих – беше синa на съседите. Пристъпи щастлив и се намести на масата на двора. После си придърпа панера с прасковите…..
ЧОВЕКЪТ, КОЙТО … [ad id=“225664″] Доброто има много имена. Човекът, който завистта не знае, посява щедро бели семена навсякъде, а бялото – сияе. И съхранено, детското звъни, без себе си….
Любов, всемирна и могъща… На Марина [ad id=“225664″] Любов, всемирна….
Мед от беладона [ad id=“225664″] Понесох гръдния си кошер – как тежи! – с ръце изжилени надолу по баира. Не чувам упреците – кошерът жужи, и в монотонния му бяс….
Имало едно време един стар човек, който разкрил за внука си една житейска истина. [ad id=“225664″] – Всеки човек е постоянно ангажиран с вътрешни борби. Това е така, защото ние….
Приказка на Андерсен за символични дванайсет пътници, които ни носят различни преживелици през годината- понякога щастливи и смешни, други пък сложни и още по-сложни неразбории, но винаги полезни, стига да….
Студено ми е [ad id=“225664″] Знам, че няма да прогоня този мраз. Душата ми е снопче ледени висулки. Откъсва се. И чувам мощно прааас! Уплашена съм. Дишам в пресекулки. Обръщам….
Дали преди почти век роденият в казанлъшкото село Турия Димитър Чорбаджийски, по-известен като Чудомир е мислил, че написаното от него тогава ще бъде толкова актуално и днес? Поклон пред този уникален….
Докато ме заливат всякакви летни селфита с разголен загар и нацупени устни, ми писна от пастърма, суджук и филе Елена!… Не ви е срам !!! Написа във Фейсбук старозагорският поет….
Пътуване Пътувам навътре от себе си. В посока, обратна на разума. Все по-близо до тебе и историята ни, неразказана. В абстрактността на времето размиват се всички граници. Ако мигът е….
ДЕКУПАЖ ОТ СЛЪНЧЕВИ ЗАРИ … проскубаната есен е далече, де ли реди печален декупаж? – а лятото за път се стяга вече, и аз потягам своя денк с багаж: две….
Като писмо в бутилка [ad id=“225664″] Като писмо в бутилка аз се лутам странна, непозната и сама. Носят ме вълни от предразсъдъци, вълни от грешки носят ме вълни от болка….