Кристина Божанова – Игра (поезия)
[ad id=“225664″] Животът е игра, а ние сме деца, които си играят със цветни топчета, [ad id=“263680″] изстрелват ги в посока към цветните си сънища, а те се сбъдват само….
[ad id=“225664″] Животът е игра, а ние сме деца, които си играят със цветни топчета, [ad id=“263680″] изстрелват ги в посока към цветните си сънища, а те се сбъдват само….
Ако не мога да пиша, ако спра да творя, Бог да ми бъде свидетел – още там ще умра – на брега на Стиха, от Вълните на Времето, надалеко отнесен…….
[ad id=“225664″] Прегорялото сено, потопено в сълзите мокри от дъжда, далеко там на върха, на синура бодлив – оставено, непогалено, от Вятъра забравено и там на него на терфилено възглаве….
[ad id=“225664″] Докога от късмета си ще бягаш – малка, плаха, недогонена кошута, и в кой ли час [ad id=“263680″] или в последната минута и в кой ли миг божествен….
[ad id=“225664″] * * * Един светец не обиди никого. Не излъга никого. Не уби никого. И никой не разбра че е съществувал… Из „Птици в нощта“
* * * Усвихваш се, говориш, стъпваш като готическа кралица. Денят строи лазурна катедрала, градът е орган и диви гълъби се любят по клавишите… Из „Птици в нощта“
Ще плачеш за децата си, Българийо, макар че днес ги гониш със презрение! От гаврата над хората измамени, изчезна вече цяло поколение! Децата ни Родината намразиха, прокудени без капка уважение…..
Снегът превърна всичките жени във булки. Безбрачна нощ. Луната е изкючена дискретно… Из „Птици в нощта“
Искам пролет. Искам я сега! Пролет със разрошени тополи, с привечерна тъничка тъга, със смола по боровите стволи. [ad id=“225664″] Пролет с кичури от люляк бял, с облаци от люляци….
[ad id=“225664″] * * * В ателието на съня видях моето село. В старите му гръцки къщи се плискаха бадеми и черници. И четири тополи като четки отмиваха боите си….
[ad id=“225664″] Не съм Хитър Петър. Нито магьосникът с глупавата си пръчка – никой не е създал по-добър свят… Просто съм като другите – безнадеждно възрастен, за да вярвам в….
Къде ли не бях. Какво ли не видях и не чух. Мислех си само: Боже, помогни, да се прибера там, където те ме очакват… Те ме познаха! Навярно, в животинското….