Живка Стойчева (поезия)
[ad id=“225664″] Скъпоценен камък – в чашката на хризантемата, капчица роса. * * * [ad id=“263680″] Под реброто счупено на старата ни къща, паяк люлка си изплита. * * *….
[ad id=“225664″] Скъпоценен камък – в чашката на хризантемата, капчица роса. * * * [ad id=“263680″] Под реброто счупено на старата ни къща, паяк люлка си изплита. * * *….
* * * И мъртвият чака дъжда. За да поникне отново. [ad id=“225664″] * * * Сред житата път. Един жътвар отива към небето. * * * [ad id=“263680″] Звездна….
[ad id=“225664″] ИНТЕРНЕТ ГРИЖА „Как сте , мили деца? Вечерта нета често забива…” Всеки броди тогава с бодлива самотност из чата. Тя, с обувки от грижата тесни, незрима отива, там….
* * * Тиха вечер. Пъдпъдъчи песни люлеят житата. * * * Горещ вятър. Танц със саби – танцуват тревите. * * * Силно е виното на залеза – приспа….
Отлита птица: След нея за сбогом вейка помахва. * * * Лястовици на жицата. Натежават, натежават… Натъжават ме… * * * Есенен лист. От върха до корена – мъдростта на….
* * * Люшкат се две рижи опашки. Момиче на кон. * * * Стълба в тревата – не води никъде този коловоз. * * * Балконско пране тропа на….
[ad id=“225664″] Българка е! — шепнат ветровете. Българка е! Първа е по хубост! Българка — по-нежна е от цвете, дето не понася капка грубост! Българка е — истинска богиня! В….
Чудакът със мечти [ad id=“225664″] Един чудак в средата на площада отворил е сергия за мечти. Край нея всяка сутрин тихо сяда късмет на хората да подари. В изложените купчини….
/На Петър Анастасов/ Казанът ври, а аз дърва му нося преди да скоча в него и да кипна, и на мехури да съм от въпроси, които пукат и нагоре литват…..
[ad id=“225664″] /На Камелия Кондова/ Нямам време да бъда безгрешен, една крачка, последна, остава до дръвника – парче от череша, в спомена детството залюляла. Разноцветно тълпата приижда, като люспа блести….
[ad id=“225664″] Да има секс, а другото – за после, че любовта е днес ненужна драма и чувствата й са досадни гости на дом, където всъщност никой няма. Единствено отдадена….
[ad id=“225664″] Тук дишат българските къщи. И българският дух е жив – разпъван някога на кръста, той пак е жизнен и красив. От старо време е оставял животът своите следи….