Джуба, 9 юли /Уахе Симон Вуду от Франс прес/
След десет години независимост Южен Судан е по-нестабилен отвсякога – държавата там е в зародиш, постоянно застрашавана от борбите за власт, неспособна да обуздае характерното за района насилие и глада, вилнеещи в страната.
Девети юли 2011 г. – „Това е най-хубавият спомен в живота ми“, споделя Уани Стивън Илайъс.
Трийсет и една годишният млад мъж не е забравил как из улиците в Джуба ехтели песни, клаксони и весели възгласи. Усмивки и радостни сълзи озарявали хорските лица, белязани от десетилетията на конфликта, породен от стремеж към отцепване от северните земи на Судан, населени главно с мюсюлмани.
Тогава южните региони, предимно християнски, стават Южен Судан, 193-ата държава в света.
„Изгря нов ден, сякаш стана някакво чудо“, разказва Уани Стивън Илайъс, но погледът му помръква: „Видях най-хубавите дни, но и най-мрачните“.
Единството по пътя към независимостта бързо отстъпва място на битките за власт между две фигури от двата основни етноса – Салва Киир от народността динка и Риек Мачар от племенната група нуер.
През декември 2013 г., след месеци на напрежение, страната отново затъва в кръвопролитна гражданска война. Пет години битки, погроми, кланета. В конфликта умират над 380 000 души, а 4 милиона са изселени.
Войната приключва официално през септември 2018 г. с т. нар. „съживено“ мирно споразумение (след провала на първото, подписано през 2015 г.), затвърдило принципите за подялба на властта. През февруари 2020 г. най-накрая е сформирано правителство на националното единство с Киир на президентския пост и Мачар като вицепрезидент.
Но повечето мерки, препоръчани в споразумението – „възстановяване“ на парламента, конституционна реформа, създаване на единна армия, – остават неосъществени, а в страната се вихри насилие, върлува глад, цари икономическа криза, придружена с галопираща инфлация.
Високорискови избори
==================
„Положението в Южен Судан е по-лошо, отколкото преди десет години“, смята Алън Бозуел, анализатор от Международната кризисна група – мозъчен център, работещ върху предотвратяването на конфликти.
Парламентът бе „възстановен“ през май, с повече от година закъснение; структурата му бе договорена между страните по споразумението. Депутатите ще положат клетва днес, в деня на независимостта.
„По-добре късно, отколкото никога, но това не бива да се свежда само до хора, заседаващи в едно събрание“, настоява Джейм Дейвид Колок, директор на Фонда за демокрация и отговорно управление: „Искаме да видим резултат, свиване на корупцията, бюджет, който се изпълнява, подобрена работа на службите, сигурност“.
В края на май започна работа комисия за реформа на конституцията, чиято задача е да обсъди възможностите за децентрализация на властта и условията за избори, а перспективите за тях са доста мрачни.
Тези избори, насрочени за 2022 г., трябваше да отбележат края на преходния период, но бяха отложени за 2023 г.
„Ако гласуването се превърне в схватка между двамата главни враждуващи играчи, това е рецепта за връщане към гражданската война“, предупреждава Алън Бозуел и предлага да има предизборно споразумение, което да гарантира някаква роля на изгубилия вота.
„В мъртва точка“
=============
Най-малък обаче е напредъкът в сфера, която е от ключово значение – изграждането на „единна“ армия, която да обедини отново въоръжените сили след петгодишни сражения помежду им, и да гарантира сигурността на цялата страна.
„Ясно е, че обединяването на силите е в мъртва точка, че условията в поделенията и възможностите за обучение рязко са се влошили“, принуден бе да констатира в края на юни генерал-майор Чарлс Тай Джитуай, и. д. ръководител на Преобразуваната съвместна комисия за мониторинг и оценка (RJMEC), която следи хода на мирния процес.
Най-младата страна в света преживява в момента една от най-тежките продоволствени кризи на планетата и „нивата на продоволствена несигурност и недохранване са най-високи от обявяването на независимост“, сочи оценка на ООН.
Днес над 7,2 милиона души, или 60 на сто от населението, страдат от остра продоволствена несигурност, а „108 000 души буквално ги заплашва глад“, изтъкна пред АФП Матю Холингуърт, директор на Световната програма по прехраната за страната.
Насилие между общностите
=====================
Сушата, съчетана за втора поредна година с наводнения, и нашествие от скакалци утежниха бездруго тревожната ситуация.
И макар примирието да сложи край на сблъсъците на национално равнище, в много райони избухна насилие между различни общности.
По данни на ООН над 80 процента от цивилните жертви, регистрирани през 2021 г., са загинали от насилие между различни общности и техните милиции.
Тези нападения се извършват по политически причини или с цел заграбване на земя и добитък; обект на атаки обаче стават и хуманитарни служители, както и складове с хуманитарни помощи – седем хуманитарни работници са убити през 2021 г.
„Общият знаменател на всички местни прояви на насилие е, че се случват в една изнемощяла държава“, подчертава Алън Бозуел.
БТА
Източник: http://www.bta.bg/ .
