Тими Ален, разследващ журналист в „Белингкат“, приближава картата в „Гугъл Ърт“ към полицейски участък в Берлин, където някога е работил в Щази – всяващата страх тайна полиция в Източна Германия.
„Под управлението има дълбок бункер, който е проектиран да издържи след взрив на атомна бомба“, казва той.
Ален изглежда спокоен и сдържан, но този разговор в скромния му берлински дом е сериозно нещо.
Той за първи път дава интервю, в което разкрива детайли за миналото си като служител на Щази, известна с бруталността и методите си за репресия.
В интервюто за Свободна Европа Ален описва преследването на „врагове на народа“ от мрачна канцелария в столицата на Източна Германия чрез пишеща машина.
Това рязко се отличава от ролята му в независимата, разследваща организация „Белингкат“, в която той използва съвременни 3D графики, за да изобрази руската роля в свалянето на полет MH17 на Малайзийските авиолинии над Украйна през 2014 г. Тогава 298 души загубиха живота си.
„Не бих искал да се връщам [към времената на Щази]. Бях много щастлив, когато всичко приключи“, казва Ален, който е завършил криминология в университета Хумболдт в Източен Берлин, преди да се присъедини към тайната полиция.
„Всичко това са неща, които и днес са полезни, но не това ме доведе в „Белингкат“. По-скоро причина са личните ми обстоятелства: Дъщеря ми има високо ниво на инвалидност, а близначката ѝ почина. Когато научих за MH 17 това дълбоко ме засегна, тъй като много деца бяха убити. Така се свързах с Елиът Хигинс [основателят на Белингкат]“, казва 57-годишният мъж.
Унищожение на несъгласието
Дейността на Щази е свързана с шпионажа над гражданите в Източна Германия. Организацията използва широка мрежа от информатори, които документират, намират и унищожават несъгласието с комунистическата система.
Заедно със секретните си операции, Щази е и военизирана организация, чиито служители имат собствени униформи и работят открито пред обществото.
Така започва и кариерата на Ален в Щази – 7 години като охранител. През 1987 г. обаче той е повишен до оперативен работник.
По данни на федералната комисия, отговорна за досиетата на държавната служба за сигурност на бившата Германска демократична република (ГДР), между 12 и 13 хил. служители от същия ранг са били отговорни за поддържането на мрежи от тайни информатори и нискоразредни служители на Щази.
„Моята работа беше да оценявам докладите и да пресявам от тях информация. По-конкретно информация за хора, които искат да действат срещу държавата“, казва Ален.
„Точно това обаче ме накара да изпитвам съмнения [спрямо комунистическата доктрина] в началото на 1987 г.“.
Неговата работа всключва съобразяване с множество фактори. Един от тях е да наблюдава източногерманците, които са поискали разрешение да емигрират на запад. Ален събира информация за хората, с които те са свързани, а целта е била „дали нещо друго може да излезе наяве“.
На теория емиграцията от Източна Германия е напълно законна. На практика обаче, казва Ален, на тези, които изяват подобно желание, се гледа като врагове на държавата.
Той описва това несъотвествие между теорията и практиката като причина за все по-бързото му освобождаване от илюзиите. Друг повод били и данните от сътрудници, базирани в заводите, които се отличавали значително от бляскавите картини, изобразявани от държавната пропаганда.
„Настроението в предприятията, за които ние бяхме отговорни, всъщност беше свързано с голямо недоволство“, казва той.
Това недоволство излиза наяве по време на организацията на местните избори през май 1989 г. Тогава Ален и колегите му присъстват на събрание на клон на Германската единна социалистическа партия (SED).
„Безсмислена“ работа
Изборите в Източна Германия са направлявани внимателно от държавата. Официалните данни показват почти 100 % избирателна активност и почти толкова подкрепа за SED.
„Беше наша работа да регистрираме негласуващите. Имахме данни, че близо 20 % от имащите право на глас, не го упражняваха. Новините съобщаваха, че става въпрос за едва 1 % от хората. Този въпрос бе повдигнат по време на събранието. Моите колеги и аз бяхме много гневни. Това беше първият знак за падението на режима“, казва Ален.
През ноември 1989 г. когато пада Берлинската стена и Източна Германия се сгромолясва, по думите на Ален „никой от управлението ни не беше нещастен“.
Много биха се усъмнили в изобразяването на служителите на Щази като работещи с нежелание. През 1989 г. обаче комисия на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) започва разследване за растящите критики към партията в редиците на Щази.
Комисията по досиетата отбелязва, че „много от членовете на тайната полиция са били обхванати от чувството за безсмисленост на труда им“.
Въпреки това много от тях продължават да спазват заповеди дори и след падането на Берлинската стена.
„Получихме заповед да унищожим всички документи. Трябваше да ги разкъсаме на парчета. Имахме и шредери, но те прегряваха и се разваляха“, спомня си Ален.
Част от заличаването на доказателствата е спряно от множество окупации на сгради на Щази от страна на гневни граждани. Комисията по досиетата обаче твърди, че между 40 и 55 млн. страници са били разкъсани и все още е изключително трудно да бъдат възстановени.
Някои от файловете на Ален никога няма да бъдат намерени.
„За мен беше важно да защитя източниците, с които съм работил. Затова и изгорих някои от файловете, които бяха свързани с техните имена“, казва бившият служител на тайната полиция.
Когато дейността на Щази бива прекратена, Ален успява да си осигури работа в компютърна компания, където получава някои технически умения, които му позволяват да се сдобие с настоящата си кариера на дизайнер на 3D графики.
В свободното си време той работи за „Белингкат“.
Миналото му в Щази става публично достояние няколко месеца след като от „Белингкат“ за пръв път публикува история за връзките на Русия със свалянето на полет MH17.
През юни 2015 г. списание „Шпигел“ съобщава, че Ален е работил в област Трептов в Източен Берлин и цитира основателя на „Белингкат“ – Хигинс, който заявява:
„В последните месеци го опознах като доброволец, който се лишава от свободното си време, за да помогне за разкриването на истината за убийството на 298 пасажери от полет MH17“.
„Шпигел“ цитира източници от „Белингат“, които твърдят, че Ален „не е горд“ от миналото си в Щази и е започнал „нов живот“.
Той не дискутира работата си за Щази отвъд това, че е оценявал информация и е писал анализи.
В интервюто си пред Свободна Европа Ален заявява, че Хигинс е знаел за миналото му в Щази, преди то да стане публично достояние.
„Говорихме за това. Тогава бяха минали 25-26 години. Вече не би трябвало да представлява интерес“, казва Ален.
www.svobodnaevropa.bg, Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
