В София съм. И като си вървя по улицата изведнъж една старческа ръка се изпречва пред мен като палка на регулировчик. На едно тясно място,заградено поради ремонт на сградата, където пешеходците минават по един, в индийска нишка. Та ръката на старицата държи в ръцете си чашка. Прозрачна. От кафе. И на дъното и има монети. Много рядко ми се е случвало някой да поиска стотинки и аз да откажа. Или почти никога, освен в случаите, когато нямам дребни монети. И сега просто си дадох дължимата сума и продължих, като почти не погледнах лицето на жената.
[ad id=“263680″]
След около пет часа се наложи да мина през същото място. Отново се наредихме в индийска нишка и отново скоростта се забави, заради подобни индивиди като мен, които бъркат в джобовете си и дават таксата. В момента, в който се изравних със старицата тя си прибра чашата и измърмори: „Вие сутринта си платихте господине, благодаря.“
