Учителите в България са „квалифицираните работещи бедни“ в очите на европейската образователна система. А родното образование е пример за образователен колапс, това заяви синдикат „Образование“.
Синдикатите споделят, че трябва да се стремим към промяна на този стереотип, а именно да имаме стремеж към повишаване статуса и достойното заплащане на труда на педагогическите кадри.
Българските учители взимат около 300 евро заплата, което ни нарежда на челно място в класацията като най-бедни в Европа.
Родните ни учители са по-зле платени и от най-лошо заплатените си колеги от Египет, които взимат по 600 долара минимум.
Българското образование е посочено в европейската статистика като най-бедното или най-евтиното. Това гарантирано пречи то да бъде качествено.
Експерти обясниха още, че България е напред в класацията за най-много закрити училища в Европа. От 2000 година у нас са закрити над 2000 училища.
В Африка се строят над 10 000 училища годишно, а в България за последните 25 години са построени едва няколко, които се броят на пръстите на едната ръка.
„Добре е, че все още няма европейска класация на инцидентите в училище, защото с регистрираните и добили популярност случаи на насилие у нас (4000 случая годишно), веднага бихме оглавили и тази негативна класация. Тези зловещи над 4000 случая на физическа, психическа и вербална агресия са само тежките инциденти, които директорите са длъжни да докладват по закон. За по-леките случаи с ученици и всички случаи на агресия към учители и директори, последните не са задължени да алармират и обществеността никога не научава за тях“, обобщават от синдикат „Образование“.
Но според синдикатите, решение има. „Увеличение на БВП за образование – 6% по настояване на Синдиката; Учителската професия като нерепресирана с атестации, а регулирана, гарантирана и защитена; Материална база, която поставя ученика в цивилизована среда (училища с физкултурни салони, басейни, кабинети и столове за хранене); Оптимизиране броя на учениците в паралелки (между 12 и 26) и не повече от 600 ученици в училище; Ясни права и императивни задължения на родителя като партньор в образователно-възпитателния процес; Ангажимент на МОН да има водеща роля и задължителни, а не размити финансови и логистични отговорности.“
Източник: Novini.bg
