ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 7, 1990 г.
БЕЗ ПРАВО НА РИСК
В производство „Капролактам” на Старозагорския химически комбинат 500 души са подписали декларация, в която, чисто по работнически, поставят много сериозни и нерешени с годините въпроси. При срещата с инж. Стефан Михайлов, генерален директор на фирма „Агробиохим”, за повече от три часа бяха зададени стотичци въпроси. Но главното, върху което се акцентуваше, бяха условията на труд и съответствуващата ни категоризация, увеличаването на работната заплата и на цената на капролактама, произведен тук.
За пръв път работниците от този колектив издигаха глас за решаване на проблемите, които за десетки години са натежали като воденичен камък. Затова ще им дадем думата и ще ограничим коментарите.
ИГРА НА „СЛЯПА БАБА”
[ad id=“263680″]
Горе-долу така може да се оприличи категоризацията на труда в производство „Капролактам”, датираща отпреди 20 години.
-Още през 1969 година – каза инж. Стефан Михайлов – бе поставен въпросът за категоризацията на производството, но съществуващата система не позволи да се реши нищо. Отказ действително нямаше, но и действие нямаше. Знаете кой получи привилегия – заводите в Девня, след аварията. Сега вече има оптимизъм, актуализирали сме предложенията и сме ги предоставили на висшите ръководства за решаване.
След тези встъпителни оптимистични думи даваме част от стенограмата а разговора.
Борис ДАМЯНОВ, член на инициативния комитет: – Лошото е, че няма информация какви са условията на труда в сродни заводи в чужбина, с които сме в дружески връзки. Ще кажа още, нека назовем нещата с истинските им имена, че се правят изследвания на хората и замервания на работната среда, но никакви резултати не се оповестяват.
Марин ПАВЛОВ, завеждащ отдел за техническа безопасност: – На този въпрос трябва да отговорят от поликлиниката, защо не са оповестили резултатите. Това не е наше задължение.
Иван КУЗЕВ, началник на смяна: – Инспекцията по техническа безопасност за какво е, само да констатира злополуките ли? Трябва да влиза в задълженията ви да изисквате резултатите от прегледите и да ги известявате на хората.
Иван ГАНЧЕВ, енергетик:
[ad id=“225664″]
– Трябва да се направят замервания на всички работни места и тогава да се говори за действителното положение. Сега какво е, замерват се работилници, диспечерни лаборатории, където замърсяванията са най-малко. А в цеха се извършват замервания за вредности още на входа.
Мария ВЕЛИКОВА, председател на профсъвета: – Винаги, когато се е поставял въпросът за категоризацията на труда при нас, от висшестоящите инстанции ни отговаряха, че не трябва само да искаме, а да отстраняваме вредностите. През тези години в цеховете се е правило всичко възможно за това, но с остарялата техника как могат да се създадат добри условия за работа.
Иван ВЕЛИКОВ, началник на цех „Анон”: – За 20 години производството не получи нищо. Сега то е вече в зенита си и смятам, че трябва да обединим усилията си, защото тук работи второ поколение – децата ни. И те трябва да получат онова, което не получихме ние, за да се запази това поколение. Убедени сме, че капролактамът, произведен от фенол у нас, в Съветския съюз и Чехословакия, има едни и същи показатели, но категоризацията на труда е различна. Въпрос на законодателство. Затова определено смятам, че и при нас трябва да се намери едно добро решение.
ПАРИТЕ – НЕ ПОВЕЧЕ – ЗАРАБОТЕНИ!
Така горе-долу прозвуча искането на работниците от производството, когато стана дума за увеличаване на заплащането. Но като бариера пред всички застана въпросът за плановата загуба или с други думи – за дотациите, понеже от няколко години комбинатът е губещ. Миналата година производство капролактам е дало надпланови количества, намален е ремонтният персонал с 26 души, но в минус са произведените 30 000 тона амониев сулфат.
Ето и коментара на инж. Стефан Михайлов:
-Проблемът с амониевия сулфат е традиционен, защото по различни причини не можем да осигурим ритмичност на износа. Разбира се, не всичко сме направили. Сега пътят е да се търсят и други партньори, да се изгради голям склад на пристанище Бургас. Тук куца техническата мисъл.
И коментара на Георги Христов, началник на отдел КИП в цех „Амониев нитрат”:
-Искаме увеличение на заплатите и това е справедливо. Но трябва да се знае, че заплатата е резултат от труда. Нека си отговорим, къде отидоха тия 30 000 тона амониев сулфат? И нека в бъдеще да работим така, та да няма тъмни петна в производството. Ако се произвежда повече и се реализира, тогава ще ни се допълнят и заплатите…
КРЕЩЯЩИ ДИСОНАНСИ
Растат цените на суровините, а цената на продукцията остава същата. Това утежнява положението на комбината и води до… планова загуба. Нека се запитваме възможно ли е да има печалба, ако се купува скъпо, а се продава евтино? Разбира се, не! По-рано този въпроси е бил поставен и пред Петко Данчев, бивш председател на асоциацията, но отговор не е последвал. После с това е бил ангажиран и самият министър-председател на държавата, но и тук – без отговор. Сега отново се подготвя преписка за различни ведомства от висшия ешелон. Но там точно сега се поставя и друга алтернатива: закриване на губещите производства, спиране на дотациите… Преди да се каже последната дума, трябва да се направи точна сметка. А ние без ангажименти, ще се базираме на разчетите на икономистите, които сочат, че едностранчивите радикални промени в цените преди няколко години са повишили значително стойността на енергийните ресурси. И ако по-рано само за 28 лева е било възможно да се закупят 1 000 кубика природен газ, сега за това ще са нужни точно… 112 лева. В същото време цената на крайните продукти почти не се е променила. И щем не щем, почваме да си мислим за брашното и триците.
ЗАД ФОРМУЛАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Общата формула на демокрацията сега почти не може да се възприеме на фона на натрупаните проблеми и остава някакси абстрактна. Но трябва да се учим на демокрация, на диалог, на уважение. Срещата, организирана от производство „Капролактам” показа, че това е само началото на пътя. За три часа и половина, както вече казахме, бяха зададени стотици въпроса, от най-важните – за икономиката и бъдещото на комбината, за технологиите и кадрите, до всекидневните – храната в стола, почивното дело и жилищата. Нормални, приемливи човешки искания,социално значими при една социална несправедливост.
Накрая на третия час участниците в срещата приеха декларация в подкрепа на исканията на работниците от Нефтохимическия комбинат в Бургас за подобряване условията на труда и прекатегоризация на производството. Те поставяха категоричен срок за решаване на проблемите, след което ще прибегнат до обща стачка. Старозагорските химици с пълно единодушие се присъединиха към бургаските си колеги, за да търсят решаване на своите проблеми, но се разграничиха от тях в средствата за постигане на тази цел, защото знаят какво би означавало да се иска стачка в едно непрекъснато производство!
Кънчо ПЕНЕВ
