„Накрая остават приятелите. Онези, истинските. От Езиковата.“ – Един разказ на възпитаничка на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ Стара Загора, випуск 2007.
Как се казваш? Казвам се Пролет. На колко си години? Тази година с една повече от миналата. Къде си учила? Езиковата в Стара Загора, как?
То е нещо като етикет и повечето от вас сигурно го усещат. Ние винаги сме най-яките, най-умните, най-талантливите и може би не най-скромните. Но то си е титла, трябва да се носи с гордост.
[ad id=“225664″]
За да сме по-конкретни, съм Е клас и винаги ще си остана Е клас. Нас ни избират с конкурс. Ние сме най-различните, имаме най-много отсъствия, ние сме най-големите бунтари (надявам се контролните ни по история с надпис „ИСКАМЕ СИ СТАЯТА“ още да се съхраняват някъде в мазето) и обичаме и мразим все едно животът ни зависи от това.
След време осъзнаваш, че всичкото това обичане и мразене те е накарало да пропуснеш много важни неща. Като ученето например. Като това как се съгласуват времената във френския, колко племена са живели по българските земи, колко валентен е хлорът (валентен ли е въобще хлорът?), кросинговър не е ли фитнес упражнение и наистина ли сърцето е нещо, което има две предсърдия и две камери, защото аз си мислех, че с него се чувства?
[ad id=“236999″]
Е, намират се и неща, които не съм проспала със слушалки в ушите. Спечелих като на лотария приятелите си, които днес наричам свое семейство! Да, тогава сме били деца, но същевременно сме си помагали да пораснем. Лора, която „взех под крилото си“, за да се окаже, че цял живот ми пази гърба. Деси, която ме остави да ям баничка, паднала на земята, но която никога няма да ме остави гладна. И Петя, която винаги съм засипвала с тонове излишна информация, а тя с две изречения ми избистря ситуацията.
За нас – толкова! Нашето „заклех се“ отдавна е издълбано. А вие още ли давате парите си за деня, за да могат другите да си купят цигари? Още ли суфлирате уроците по биология, прилегнали зад гърба им? Още ли им давате по-голямата половина от чина, за да останат да стоят до вас? Е, предполагам вече си пишете във viber, а не си разменяте сгънати на четири листи от тетрадка, но сигурно още излизате по-рано от къщи, за да си говорите на двора преди първия час. И сигурно още се сърдите на вашите, че не ви пускат на партито за края на срока у еди-кого си.
[ad id=“237001″]
А най-силно се надявам, че още водите безсмислено емоционални разговори на последния прозорец в класната стая, защото именно те ще ви направят истински свързани и ще ви накарат да вярвате в себе си.
И за финал един съвет (не е онзи: не взимайте наркотици, учете си уроците и си мълчете): просто не се взимайте твърде насериозно, защото всичко е преходно. Накрая остават приятелите. Онези, истинските. От Езиковата.
И все пак, може ли някой да ми каже как се пише асансьор на френски?
Автор: Пролет Трифонова, випуск 2007
