Блестящото лале (Tulipa splendens) е изключително рядък уникат. Открито е от българския ботаник Димитър Делипавлов през 1976 г. край село Симеоново недалеч от град Ямбол (Югоизточна България), като до момента не е намирано никъде другаде в страната. Нещо повече: през 1979 г. при Симеоново са изброени само около… 20 растения. Включено е като застрашен вид в Червената книга на България /1984/.
Расте из просветлени места в горите на 180 м. надморска височина. Има кафява подземна луковица. През пролетта от луковицата израства 30-40-сантиметрово стъбло с няколко листа. Лалето цъфти през май с едър червен цвят.
Размножаването му е трудно, тъй като става само чрез семена (дори и в култура не образува дъщерни луковички), а новите растения започват да цъфтят едва на седмата-осмата година.
Предполага се, че някога не е било чак толкова малобройно, като несъзнателното му унищожаване се дължи главно на селскостопанските работи.
