BOBSTH 07:45:01 08-07-2021
NT1525BO.001 07:45
Варна – театър – позиция
Принципът на финансиране на театрите трябва да се промени, смята директорът на МТФ „Варненско лято“
Варна, 8 юли /Мила Едрева, БТА/
След разхлабването на мерките срещу коронавируса в театралния свят нещата малко по малко започват да се връщат към нормалното, но все още е много трудно, каза за БТА директорът на „ВиаФест – Международен театрален фестивал „Варненско лято“ Николай Йорданов. Според него, докато през миналата година е било ясно, че ситуацията е кризисна, сега всички си мислят, че лошото е вече зад гърба ни, но това съвсем не е така. Последствията от пандемията както върху изкуството, така и върху целия обществен живот, тепърва ще проличат, смята Йорданов. По думите му, излизането от тази ситуация изисква решения на централно и местно ниво кои са нещата, които трябва да бъдат съхранени задължително и до къде може да се разпростре чадърът за защита върху секторите и в частност, върху хората, които правят изкуство.
В сферата на театъра нещата са различни за държавните, общинските театри и частните трупи, ясно е, че последните са най-засегнати, но съвсем не трябва да се мисли, че при първите всичко е наред, посочи Йорданов. Той изрази надежда след изборите да бъде избрано правителство и да се вземе експертно решение как ще се продължава напред. Не може министерството да се съсредоточава само върху държавните културни институти, по принцип то трябва да се грижи за цялата култура, защото, ако общинските и частните институти имат художествено качество, те са еднакво ценни за страната, допълни Йорданов.
Готови рецепти няма, но трябва да има приоритети, каза експертът. На въпрос кой трябва да дава оценката за художественото качество и да определя приоритетите за финансиране Йорданов посочи, че в развитите страни тези, които дават парите, разработват и свой експертен потенциал за оценка. Вярно е, че този процес в изкуството носи субективизъм, но съгласие и баланс винаги може да се постигне, е позицията на Йорданов. Според него, оценката би следвало да правят хора от самата сфера на изкуството, специалисти, които обаче не просто слагат на масата своето мнение, а се съобразяват с оценките на публиката, на селекциите на фестивалите, с това дали съответният продукт е получил някакви национални или международни награди. С цялата си субективност, тези критерии заедно все пак показват някакви ясни тенденции и качество на продукцията, каза Йорданов. Като пример той посочи, че през тази година в театралния фестивал „Варненско лято“ участват спектакли, наградени и от Съюза на артистите, и от „Аскеер“. Това вече е показателно за тяхната художествена стойност, посочи експертът. И допълни, че при оценяването на един продукт трябва да се има предвид и театралната критика в специализираните престижни издания.
Такава система за оценка не е разработвана в България, но макар че ще е трудно, процесът трябва да стартира, беше категоричен Йорданов. Той разказа за личното си участие в оценки на програмите за култура на ЕК. „Мислех, че съм подготвен за такава дейност, но ми беше трудно и ми отне време, за да разбера, че всяка програма си има своите критерии и трябва да се търси баланс между художественото качество и целите на програмата“, посочи Йорданов. И допълни, че опитност се добива с практика, а не с обяснения. Експертите не могат да бъдат други, освен хората, които правят самото изкуство, мениджират го, които го анализират, допълни Йорданов. По думите му, такава група по същество представлява експертен съвет, който не просто набързо да разгледа проектите или дейностите, които подлежат на оценяване, а да види обективно и съществуващите в обществото консенсуси или разногласия около една или друга културна дейност.
На мен например ми липсва приоритизация на фестивалите, каза още Йорданов. Според него, би било много добре да се оцени кой от кога работи, дали има завоювани територии и съответно да получава или не държавна финансова подкрепа. В страната има по няколко форума във всяко изкуство, които са с дълготрайно присъствие и през годините са показали художествени политики, заслужаващи адмирации, беше позицията на Йорданов. Той не отрече, че в сферата на театралното изкуство този тип фестивали са само в големите градове, но изрази позиция, че това всъщност е нормално, тъй като театралният живот винаги е следвал развитието на градския. Първите трупи се появяват в големите селища с повече българско население, припомни Йорданов. И допълни, че и до днес големите градове като София, Варна, Пловдив, Русе всъщност формират политиките.
На въпрос дали не е нужно да се мисли и в посока промени в самата театрална мрежа в страната, експертът посочи, че наличието на театри във всички областни градове е нещо, което никое правителство след демократичните промени не е посмяло да пипне. Никое не се реши да вземе решение и да каже например, че театърът в най-големите областни градове би могъл да обслужва и съседните, допълни Йорданов. Според него, в такава стъпка има логика, защото така ще се концентрира творчески, технически и финансов ресурс. Трупите могат да гостуват и това е удобна форма, защото разстоянията не са големи и след представлението могат да се прибират веднага у дома, допълни Йорданов. И подчерта, че районирането и приоритизирането на театрите не значи, че тези в по-малките градове ще изчезнат, а например биха могли да бъдат превърнати в приемащи сцени. Просто трябва да има воля, въображение и експертност, каза Йорданов.
За мен най-големият проблем, който трябва да бъде променен максимално бързо, е принципът на финансиране на театрите, каза експертът. Според него, настоящата ситуация критерият да бъде единствено приходът от продадени билети е абсурдна. Това доведе до факта, че виждаме само комедии и звезди, които гастролират, посочи Йорданов. Неговата лична позиция е, че когато се определя финансирането, би трябвало да се има предвид дали театърът поставя българска или световна класика, нова драматургия, дали прави иновации в постановъчната или визуалната част. За съжаление сега тези неща не се оценяват, което е погрешна политика, посочи експертът. Според него, задължително трябва да се взема предвид и това дали някоя продукция е забелязана на международно ниво. „В Швейцария например, един от критериите за размера на получаваната субсидия е колко покани има от чужбина. Самата културна политика на държавата и кантоните тикат културните институти да работят на международно ниво“, разказа Йорданов. И изрази огорчение, че съществуващата у нас схема на финансиране води до обратния ефект и дори затваря театъра, вместо да го тласка към връзка с другите изкуства, с общността, с международни партньори.
За грешките в настоящата държавна политика Йорданов даде пример и със самия театрален фестивал „Варненско лято“. Той обясни, че Министерството на културата подкрепя финансово селектираните за участие театри, но сумите са малки и директори са споделяли, че участват заради името и престижа на фестивала, а не заради някакъв финансов интерес. Според Йорданов, този проблем би могъл да се реши, ако министерството вземе ясно решение и определи колко точно театрални фестивали в страната ще бъдат приоритетно финансирани. Това е валидно и за театрите, допълни експертът и изрази пълно разбиране към директорите на културни институти, които се сърдят, че полагат усилия, привличат млади творци, но това не се оценява и не им носи нищо допълнително в чисто финансов план.
От настоящата ситуация губи и публиката, защото тя получава еднотипна продукция, посочи Йорданов. Според него, едва ли някой би дръзнал в момента да постави Метерлинк, Стриндберг, Чехов, защото на „мода“ са комерсиалните най-вече комедийни пиеси. „Ако създадеш качествени спектакли върху качествена драматургия и спечелиш публиката, трябва да получиш подкрепа от държавата. Много се страхувам, че в момента няма политики, които да формират това, което се нарича висок художествен вкус и потребност. Но това е световен проблем, не е само у нас“, каза Йорданов.
Всичко това подсказва, че има нужда от законодателни промени, е становището на експерта. За такива се говори отдавна, но вече са наложителни и дори да не бъде приет отделен закон за сценичните изкуства, трябва поне да бъде коригиран съществуващият закон за закрила и развитие на културата, посочи Йорданов. Неговата лична позиция е, че преди да се направят промените, трябва да се разгърне широк обществен разговор. Обсъжданията не трябва да са само на ниво браншови организации, защото всички сме много капсулирани, аргументира се експертът. И допълни, че е наясно, че мненията ще бъдат изключително много и разнопосочни, но пък могат да бъдат приети тези, които са най-добре аргументирани. Трябва да се постараем да намерим баланс на интересите, защото в момента е много нарушен, каза Йорданов.
За настоящото 29-о издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ неговият директор посочи, че публиката в морския град го е посрещнала много радушно. Миналата година фестивалът премина изцяло дигитално, като екипът се справи много добре, припомни Йорданов. По думите му обаче, нищо не може да се сравни със срещите на живо с публиката, която пълни салона, макар и в по-ограничен брой заради противоепидемичните изисквания.
За догодина, когато предстои юбилеят на фестивала, Йорданов си пожела преди всичко ситуацията да се е нормализирала изцяло. Ще се постараем да направим по-голямо издание, да изведем акценти, които съответстват на тези 30 години, които все пак никак не са малко, обобщи директорът на „Варненско лято“. /НТ/
Източник: http://www.bta.bg/
