BOBSTH 06:10:01 07-06-2021
RM1505BO.001 06:10
Видин – Жул Паскин
Спомен за големия художник Жул Паскин, роден във Видин
Видин, 7 юни /Ирена Данаилова, БТА/
Навършват се 91 години от трагичната смърт на Жул Паскин. Световноизвестният художник, с рожденото име Юлиус Мордехай Пинкас, е български еврейски творец, наричан „принцът на Монпарнас“. „Той се самоубива в ателието си на 2 юни 1930 г. – в навечерието на откриването на важна за кариерата му самостоятелна изложба. С кръвта от прерязаните си вени пише последно сбогом на своята неузаконена любов Луси Видил-Крог. В деня на погребението на Паскин, 7 юни 1930 година, парижките галерии са затворени. Хиляди познати личности от артистичната общност, композитори, писатели, банкери, търговци, индустриалци, заедно с джебчии, проститутки, просяци, сервитьори и бармани от ресторантите и салоните, които често е посещавал, изпращат художника до гробището Сент-Уен. Една година по-късно, тленните му останки са пренесени на гробището Монпарнас. На гроба на Жул Паскин е изписан епитаф, чийто автор е френският поет, писател, художествен критик, голям привърженик и почитател на кубизма Андре Салмон: Свободен човек, герой на мечтата и на желанието, отварящ златни врати с кървящите си ръце, Паскин презря тленната плът. И господар на живота, той прегърна смъртта“. Това пише в книгата „Жул Паскин“ Мария Василева, изследовател на творчеството на художника, историк на изкуството, критик и куратор.
Жул Паскин е роден на 31 март 1885 г. във Видин. Художник-акварелист, гравьор и десинатор, той остава в световното изобразително изкуство като един от най-големите майстори на четката от т. нар. Парижка живописна школа, работил заедно с Пикасо, Модиляни, Матис, Шагал, Сутин. Паскин винаги с гордост е заявявал, че неговата родина е България. Еврейската виртуална библиотека (JVL), която и най-изчерпателната онлайн енциклопедия на еврейската история, политика и култура, с повече от 30 милиона посетители от над 200 страни, публикува биография на художника.
В нея пише: „Бащата на Паскин е испански евреин, майка му е от италианско-сръбско потекло. Фамилията му е била една от богатите еврейски фамилии във Видин, притежавала е много земи и е търгувала със зърнени храни. Юлиус е седмото от осемте деца в семейството. През 1891 г. Юлиус Пинкас е ученик в първи клас в еврейското училище във Видин, после семейството се премества в Русе. Следващата година той ще продължи образованието си в Букурещ, където се преселва семейството му. От 1902 г. бъдещият художник учи в Будапеща и Виена, а през 1903 г. – в Мюнхен, в художественото училище на Мориц Хейман. Слуша лекции и в Кралската академия по изкуствата в Берлин. За първи път публикува свои рисунки в две мюнхенски издания – в сатиричното списание „Симплицисимус“ (Simplicissimus) през 1905 година и в илюстрирания седмичник „Югенд“ (Jugend). Приема псевдонима Паскин (Pascin), анаграма от Пинкас. Във Франция, където след това живее, името му се произнася Паскен. Негови карикатури, подписани „Паскин Русчук“, се появяват и в българското списание „Българан“ през 1906 г. През 1905 година заминава за Париж, където се сприятелява с Модилияни, Сутин, Кислинг, Шагал. Последователно в годините работи в Англия, Тунис, САЩ, Палестина, Испания и Португалия.“
Светът знае неговото родно място и не един и двама са изследователите на големия художник. Десетки са книгите, албумите и написаните материали за бурния и трагичен живот на „дунавският американец“, за неговите любови, възходи и падения. Близо век след неговата смърт и повече от век и половина от раждането на големия френски художник във Видин, интересът към него не стихва и е обект на изследване. Сред едно от най-интересните изледвания за Жул Паскин е документалният филм „Голямата любов на френския „терорист“ Амбел Рамбер“. Авторът на филма е известният български документалист Атанас Киряков. Филмът разказва за един от най-големите художници на XX век и среща зрителите с уникалния разказ на най-големия познавач и колекционер на художника – французина Амбел Рамбер. По неповторим начин във филма Киряков, чрез думите на Рамбер, разказва за личността и творчеството на Паскин, които съставляват едно цяло. Чрез представяне на неговото творчество и анализ на картините му, достигнали до нас, всеки който гледа филма може да разбере художникът-бохем и да оцени и проникне в сърцевината на мита за неговия живот. Да се докосне до скитническо съществувание на Жул Паскин, което носи отпечатъка на една странна съдба, да се докосне до оспорваната от няколко страни негова национална принадлежност.
Според критиците, които недвусмислено изразяват своята висока оценка за творчеството на Паскин, са категорично в едно – Парижката школа познава трима гениални по рождение художници – Пикасо, Паскин и Модиляни, припомня склуптурът Александър Пройнов. На този фон става безсмислен спора, доколко е българин, румънец, немец, французин или американец. Жул Паскин просто е „един философски камък, получен от смесицата на еврейски рационализъм и комплексираност, балканска карма, немска философия на живота, френски дух и аромат на съществуване и испанско творческо вдъхновение. Балканската карма, или по-точно българската карма е фундаменталната съставка на неговата екзистенция. Тя е в неговите първи подсъзнателни фантазми от родния Видин – турската баня, стария пазар, дюкяна на баща му, голямата река. Никога няма да узнаем доколко славата на България е била нужна на Паскин, но вече със сигурност можем да кажем, че той е абсолютно необходим и неотделим от славата Видин и на България“, припомнят биографията му критиците в еврейската виртуална библиотека.
Паскин остана записан в историята на видинското еврейство завинаги. Остава в историята на изобразителното изкуство като големия френски художник, роден във Видин. Остана със своите забележителни творби – гротеска на действителността. Сюжетите му и темите са вечни – жената, заобикалящата ни действителност. В стотиците изображения на парижки танцьорки, келнерки и модели се открива много тъжна ирония, меланхолия, умиление. Най-забележителните му картини остават „Блудният син“, „Саломе“, „Бедният Лазар“, „Турска баня“, „Сузана“. Неговите картини днес се продават за стотици хиляди долари и са разпръснати в много музеи и частни колекции по света. За съжаление във Видин има само една негова творба, дарена през 2016 г. Оригиналната творба на Жул Паскин е дарена на Художествената галерия „Никола Петров“ от видинчаните – бизнесмените Димитър Чукарски, Любомир Пунчев и Владислав Ангелов, депутатът Владимир Тошев и тогавашния кмет на Видин Огнян Ценков. „Етюд с фигури“ (молив и акварел върху хартия, с ръчен подпис на Паскин, печат „Ателие Паскин“ и надпис „USA 1919“) е с оценка за автентичност на френския експерт Абел Рамбер, считан за най-големия познавач на творчеството на Паскин.
Видин днес пази споменът за Паскин – паметна плоча е поставена върху морена на мястото, където се е намирала къщата, в която е живял като дете големият френски художник. Негов паметник е издигнат във видинския квартал „Калето“, дело на скулптура Илия Върбанов. Видинският архив, музей и библиотека пазят десетки снимки и документи, свързани с живота и делото на великия художник. Само преди дни във Видин започна и проектът „Реставрация и адаптация на Синагога – Видин в туристически обект „Културен център „Жул Паскин“. След завършването на ремонта на 126-годишната сграда на Синагогата през следващата година, видинчани и България ще може да се гордеят с културния център, носещ името на големия художник Жул Паскин.
/РУМ/
Източник: http://www.bta.bg/
