Осем минути и половина. Толкова време му трябва, за да разкаже живота си. Прави го с китара и микрофон в ръка. Разказва за Халеевата комета, преминаваща покрай Земята точно в годината, когато той се ражда; разказва за детството в България; за първото влюбване, докато е ученик в Германия; за спомена за последните летни домати; за първата и последна театрална роля на баща му.
Песента е Embrace, а той е Даниел Стоянов, познат под музикалния си псевдоним Bulgarian Cartrader. В неделя той за първи път представи музиката си на живо пред българска публика по време на фестивала София Лайв Фест в Борисовата градина.
Въпреки че е роден в България, Стоянов е познат повече в Германия, където родителите му се местят, когато той е само на 4 години. Никога обаче не губи връзката с България и това личи и в музиката, която прави.
„Важна ми е връзката с България“, казва той в интервю за Свободна Европа и добавя, че страната от спомените му често му служи за вдъхновение.
Аз си построявам една България в главата, която е полуреална-полуфантазия
„Аз си построявам една България в главата, която е полуреална-полуфантазия“, отбелязва Стоянов.
Тази негова полуфантазия след това се превръща в ноти – освен в биографичната Embrace, силно свързани с родината на родителите му са и песните Mavrud, която носи името на любимото му българско вино, 94 Euphoria, посветена на футболните победи от Световното първенство през 1994 г., Remedy, в която се появява образът на Баба Яга.
Не е случаен и изборът му на псевдоним – Bulgarian Cartrader. Идеята за него се заражда още преди години, когато решава, че е готов за индивидуален музкален проект и със сигурност иска в името му да има български елемент.
Освен това по думите му така той се заиграва и с един от класическите стереотипи за българин, който си изкарва прехраната с купуване и препродаване на коли от Западна Европа. Името обаче се базира и на собствения му характер.
„Обичам коли, раснал съм около коли. В махалата, от която съм – Казичене – имам приятели, които се занимаваха с търговия на автомобили. Знам, че аз самият дори и един ден не бих могъл да преживея като търговец на коли, но пък бях напът с такива хора в продължение на една седмица преди години и мисля, че там без да осъзная се е посадило това семенце на идеята, че ако правя индивидуален проект, ще си дам такова странно име“, разказва Стоянов.
Има обаче и още нещо.
Усещам, че хората ги интересува това име, толкова е странно и абсурдно
„Усещам, че хората ги интересува това име, толкова е странно и абсурдно“, казва музикантът.
„Получава се един конфликт – когато прочетат името, хората си представят нещо съвсем различно от това, което аз правя. И когато изляза на сцената и чуят музиката ми, всичките им стереотипи водят до една точка на конфузия. И там започват за мен интересните неща“.
Преплитането на българската му връзка и любовта към автомобилите намират и още един израз. Той решава да озаглави първия си албум, който излезе през есента на миналата година, Motor Songs („Моторни песни“). Казва, че стихосбирката на Никола Вапцаров с това име със сигурност го е вдъхновила, след като преди около 10 години я намира в библиотеката на майка си.
На въпроса как определя стила на своите „Моторни песни“ Стоянов няма точен отговор. Казва, че вероятно най-доброто описание е инди с поп елементи. Харесва му обаче да смесва жанровете и влиянията и да не се ограничава само в един музикален стил. Преди да започне индивидуалния си проект той всъщност прави именно това – работи в най-разнообразни жанрове, първо като певец, а по-късно и като пише песни за електронния диджей Solomun, за рапъра Casper, както и за хип-хоп и реге бандата Seeed.
В албума ми стиловете скачат. Това е експеримент, който искам да поддържам и през следващите години
„В албума ми стиловете скачат. Това е експеримент, който искам да поддържам и през следващите години – музиката ми да е като радио, което пуска най-различни жанрове“, казва Стоянов.
По думите му такова е просто и времето – време на резки скокове, на динамика, на социални мрежи като Тик Ток, където съдържанието скача внезапно от тема на тема, без предупреждение и без ограничения. И незaвисимо от това в кой стил ще е бъдещата му работа, за него е важно просто да продължава да прави музика.
„Креативният процес ми дава нещо. Когато завърша нещо – песен, албум, проект, това винаги ме радва много интензивно и дълбоко, просто е свързано с това да бъда щастлив. Това ми е каналът, по който усещам, че се уча и се развивам.“
