Св. Кирил Славянобългарски
Константин Философ произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Константин учил в Магнаурска школа в Цариград под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх. Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.
Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
[ad id=“225664″]
Бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.
На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.
В Рим Константин Философ тежко заболял; бил подстриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата „Св. Климент Римски“.
Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил.
Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.
[ad id=“263680″]
Св. Методий Славянобългарски
Св. Методий бил по-голям роден брат на славянския равноапостол Константин Философ – свети Кирил . В ранната си младост той бил избрал военно поприще и десет години управлявал някаква славянска област, подвластна на византийския император. Той се отказал от високото си положение и постъпил в манастира, намиращ се в планината Олимп (Мала Азия).
В Моравия светите братя заедно учели народа на християнската вяра с достъпен славянски език и това продължило до смъртта на св. Кирил в Рим. Поради коварните замисли на немското духовенство свети Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в съседната Панония, чийто княз Коцел го върнал обратно при папа Адриан ІІ с молба да го ръкоположи за епископ. От това време свети Методий от обикновен мисионер станал архиепископ на Панония и Моравия, който се подчинявал направо на римския първосветител.
Свети Методий превеждал от гръцки на славянски език свещените книги. Той оставил като скъпоценно наследство превода на всички канонически книги на Свещеното писание и превода на църковноправния сборник Номоканон.
[ad id=“236999″]
Свети Методий Славянобългарски починал на 6 април 885 г. и бил погребан във Велеград и – според житието му – „лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица“. Древната му служба се запазила в ръкописи от ХІІІ век.
