Свети мъченик Боян – Енравота, княз Български, е бил внук на хан Крум. След смъртта на хан Омуртаг най-малкият му син – Маламир заема трона. Неговият брат Енравота-Боян бил последовател на християнството и бил покръстен тайно. Това възмутило езичника Маламир, който предизвикал брат си да се откаже от християнството. Боян отстоявал вярата си. Той казал, че християнството ще се шири по българските земи, ще бъдат изграждани храмове, а езическите богове ще бъдат забравени. Маламир осъдил брат си на смърт и той бил посечен през 833 година. Пророчеството на светеца се изпълнило през 856 година при управлението на цар Борис, когато християнството е прието като официална религия в България.
Днес имен ден имат Боян, Бояна, Боянка, Албена, Бойко, Бойка.
Налице е известна дискусия за произхода и значението на старото българско име Боян. Обичайното и най-широко прието схващане е, че то има смисъл на „Войн“ и произлиза от думата „бой“ или битка и наставка „-ан“, която е общоприета за български и славянски имена. Други считат, че то идва от хуно-българското име „Баян“ известни са хан Баян, Бат-Баян, Баян I (562-602) – първият аварски хаган, управлявал аваро-българския съюз и славяните в Панония. Трета теория гласи, че името произхожда от два езика: от прабългарски език – на него то означава „военен командир“, както и от славянската дума „бой“.
