Огромно каменно съоръжение с пирамидална форма се крие под Читашката могила край Чирпанските възвишения. Конструкцията е представлявала символичен гроб на местен тракийски владетел от римската епоха. Според археолозите богатият аристократ е живял в края на II и началото на III век. В гроба е открита римска керамика, както и следи от погребалния обред. Читашката могила е един от петте археологически обекта в близост до село Братя Даскалови, които бяха проучени през 2010г. в рамките на проект, финансиран от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
Оказва се, че районът на Чирпан е бил обитаван още в праисторически времена и че многобройни селища са били създавани и разрушавани на това място в продължение на хилядолетия. Въпреки иманярските набези, които продължават, археолозите все пак успяха да открият ценни находки от времето на траките и Римската империя. Резултатите от проучването потвърждават тезата, че тракийските аристократи са запазили своето влияние и своя висок обществен статут и след като нашите земи са станали част от империята. За това говорят и богатите погребения край Караново и в района на Сливен.
Част от находките от Чирпанските възвишения са включени в изложбата на Националния археологически институт с музей при БАН и могат да бъдат разгледани в София. Сред тези паметници е и забележителен
фрагмент от златна диадема
с форма на дракон. Тя е принадлежала на тракийски аристократ, погребан в Момина могила, също край с. Братя Даскалови. Могилата е била вандалски ограбена през 2008г., но екипът на Милена Тонкова и Явор Иванов все пак успява да се добере до много добре запазени предмети от погребалния обред. Освен диадемата в гроба са намерени и част от погребален венец с позлата, както и нишки от златотъкани дрехи или покров. През античността района на Чирпанските възвишения е бил привлекателен точно заради златоносните си реки. Археолозите смятат, че погребаният в могилата аристократ е бил съвременник на Севт III и е живял през III век пр. Хр.
В намиращата се в съседство Малка момина могила също бяха открити ценни находки, но от по-древен период. Там има гробен комплекс от ранната бронзова епоха – на повече от 4000 хиляди години. В могилата са открити шест скелета на деца.
Най-богатата могила край Братя Даскалови обаче е Каракочова могила. Там учените откриха голям съд с много красиви орнаменти, който е служел за съхранение на прахта на кремирания починал благородник. Огърлица от сребърни мъниста, фибули, части от оръжия и съдове, както и цели
две съкровища от монети
сребърни тетрадрахми и републикански денари, бяха намерени в гроба. Те са датирани от I век пр. Хр.
Извънредно сложен археологически комплекс беше проучен и в намиращата се наблизо Селска могила. Там и находки още от каменната река – от намиращото се наблизо неолитно селище, основано през VI хилядолетие пр. Хр. Най-късните следи от човешка дейност пък са от средновековно гробище, което се е използвало и по време на турското робство. В района е имало и тракийско селище от III в. пр. Хр.
[ad id=“225664″]
Освен изключително богатите могили екипът на Милена Тонкова от НАИМ в сътрудничество със Софийския университет и Фондацията на елинистичния свят в Атина проучиха и още два обекта. Селището в Халка Бунар е разположено до най-обилния карстов извор в района на Чирпанските възвишения. То се намира между селата Горно Белево, Партизанин и Черна гора. Било е населено още в каменната ера, като находките принадлежат на култура, известна в европейската археология като „Караново III”. При проучването беше открито и друго опожарено селище, също от каменната епоха. Богатството от находки показва, че районът е бил обитаван и по времето на траките, както и след завладяването на тези земи от Филип Македонски.
Международният проект помогна и за проучването на античната римска станция Циле – край с. Черна гора. Тя е била разположена покрай един от главните пътища на Римската империя – военният Виа диагоналис, свързващ Европа и Азия. Сградите са датирани от III и IV век и вероятно са складове са съхранение на зърно.
