Обединеното кралство страда от вероятно най-тежкия недостиг на работна ръка сред всички богати нации. Илюстративен пример за този бич за икономиката може да бъде Meridian Leisure Hotel, който се намира в град Рединг. Управителят на хотела Моез Джанмохамед не може да предлага пълния брой стаи, с които разполага хотела, защото няма нито персонал, нито готвачи за кухнята. В същото време се налага да вдига заплатите, за да задържи и малкото останали служители. Управителят твърди, че дори увеличение с 30% на заплатата не гарантира, че служителите ще останат на работа.
Опитът на Джанмохамед е рядък момент в историята, в който работниците могат да диктуват заплащането си. Това е фактор, който след време трябва да помогне за поддържане на търсенето и стандарта на живот. Но това носи други рискове за икономиката в по-широк план. Провалът в това да се осигури персонал заплашва да ограничи скоростта на възстановяване след тежките затваряния. Плащането на по-високи заплати на работниците означава, че Английската централна банка (АЦБ) може да установи, че инфлацията, която трябва да се потуши, се оказва по-дълготрайна.
Ситуацията във Великобритания е дори по-тежка, отколкото тази в САЩ. Ефектите от Брекзит все още се усещат, а те се комбинират с последствията от пандемията. Още преди да се появи щамът Омикрон ОИСР предупреди, че недостигът на работна ръка във Великобритания може да сложи прът в колелата на най-бързо възстановяващата се икономика от Г-7.
Заплахата от инфлация сред заплатите може да обясни защо АЦБ смята да повиши лихвените проценти дори преди Федералния резерв.
Майкъл Сондърс, ръководител в АЦБ, който гласува за повишаване на лихвите през ноември, миналата седмица отхвърли официалната прогноза на централната банка, че през следващата година растежът на заплатите ще спадне от сегашните 4,5% до около 2%.
„Вместо забавяне на основните средни доходи, ми се струва по-вероятно сделките за заплащане да се повишат през следващата година, защото условията на пазара на труда се затягат“, каза той в петък.
Бен Бродбент, заместник-гуверньор на Банката на Англия, каза в понеделник, че затегнатите условия на трудовия пазар в страната оказват „продължителен натиск за повишаване на заплащането“.
Въпросът към централните банкери е дали по-високите заплати ще върнат хората на работа, за да запълнят рекордните 1,3 милиона свободни работни места? Това е ключово, защото около половин милион работници са напуснали от началото на пандемията и официалното излизане на Великобритания от Европейския съюз, което пресуши потока на работна ръка от континента.
Като цяло оценка на броя на хората, които щяха да са на разположение да работят, ако не беше пандемията възлиза на около 900 000, според Тони Уилсън, директор на Института за изследване на заетостта.
Това е почти 3% от работната сила преди пандемията и не е далеч от нивото на съществуващите свободни работни места.
Много зависи от това дали компаниите могат да привлекат новите „неактивни“ обратно на работното място. Ако това стане, натискът върху заплатите ще намалее. АЦБ заяви, че тази динамика ще определи политиката и Министерството на финансите също следи отблизо развитието.
Къде са отишли тези работници остава загадка. Според официалната статистика в страната има около 200 000 граждани на ЕС по-малко, а още 360 000 души на възраст под 65 години са неактивни – нито работят, нито търсят работа. Освен това работната сила щеше да се увеличи с около 300 000, ако се бяха запазили нормалните тенденции преди пандемията.
Отделен анализ на Уилсън, Сондърс и Джонатан Хаскел, други определящи ставките на АЦБ, показва, че много от тези, които са напуснали пазара на труда, може да са трудни за привличане обратно, което ще засили натиска за повишаване на заплатите.
От февруари 2020 г. още 60 000 души под възрастта за държавна пенсия са се обявили за „пенсионирани“, а още около 150 000 са „продължително болни“.
Уилсън твърди, че цифрите вероятно отразяват „откъсване“ на работната сила от хора, които може да са депресирани или отчаяни. Страдащите от дълъг COVID може да представляват още 20 000 работни места. Работодателите може да се затруднят да наемат обратно тези 230 000 бивши работници.
Има все пак някаква надежда. Най-голямото увеличение на неактивността след пандемията е сред младите, като студентите нараснаха с 230 000 души. От тях само 28% са заети, което е по-малко от 35%, според показателите преди финансовата криза през 2008 г.
Ако компаниите се опитат да наемат част от 3-те милиона души в университетите, може да успеят да убедят още 200 000 да започнат да работят, каза Уилсън.
Има и няколкостотин хиляди души повече, отколкото преди Covid, в групата, които интензивно търси работа. Това ги излага на риск да загубят част от социалните си помощи, освен ако не положат усилия да си намерят работа, което може да доведе до запълване на свободни работни места.
Още анализи на сайта на Bloomberg TV Bulgaria
