Жена се грижи за 18 изоставени деца като свои
Майка по призвание и приемен родител по документи. Грижи се за деца, които са били жертва за продажба на новородени и за деца, чиито родители са се опитали да ги продадат през обява в Интернет. Подкрепа в грижите оказват от фондация “За нашите деца”, предава NOVA.
Ганка Иванова от София приютява в дома си осемнайсет деца и ги гледа като свои. Тя е първият професионален приемен родител в България. Има деца, които са изоставени още в болницата. Други идват от защитено жилище. Биологичните им родители никога не са се интересували от тях.
„Ние за тях сме мама и тати. И те имат нужда да казват на някой „мамо”. Те са моите деца, тук са проходили, проговорили. Почти всички бебета, които са минали, са проходили у дома. Правили сме прощъпулници, правили сме рождени дни”, казва още приемната майка.
18 деца, 18 съдби. Освен приемните, има и две биологични деца, които вече са големи. „Някак си може би имам потребност, и аз не мога да го обясня. Правя го с лекота. Затова казвам, че това е призвание, не е професия. И като започнат да говорят, че го правим за пари, много ми е болно”, споделя още Ганка.
Още през далечната 2006-та година започва, когато за първи път се грижи за дете без родители. Впоследствие го осиновява. Петя вече е тийнейджър, на 14 години. „Тя не беше виждала хладилник по това време. Явно храната й е била недостатъчна, защото когато. Когато стана спешно настаняване, аз бях направила набързо супа и кюфтета и тя почна с тези кюфтета. Най-вероятно имаше някакъв страх да не остане гладна. И до ден днешен, тя си прибира чипс лакомства, трупа си ги в нейната стая”, разказва още Ганка
Тя се грижи и за бебе, което през 2012 та година е обявено за продан от родителите си, срещу 5 000 лв. Родителите му са били наркозависими. В дома й е настанено временно и друго дете, също жертва за продажба. Неговата майка е била част от канал за трафик на новородени.
Най-трудни са разделите с децата. Емоцията надделява над професионализма. Част от децата са осиновени в България, други в чужбина. Много малка част от осиновителите поддържат връзка с приемните родители. Тя се надява,че някой ден „нейните” деца, както ги нарича ще разберат за нея и ще поискат да я видят.
