ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
В-к „Септември” бр. 98, 1980 година
ДА НЕ ИЗМЕНЯМЕ НА ТРАДИЦИЯТА
Старите статистики убедително доказват, че благодарение на една традиция – високата раждаемост, ние сме запазили род и език през дългите пет века робство. През 1878-1879 година във всяко българско семейство имало средно по… 13 деца. Най-многочисленото семейство на Балканите! А днес тези, които се решават да отгледат четири и повече деца, са една 2,6 на сто. 38,7 на сто са семействата с две деца, застрашително расте процентът на другите – с едно дете – 29,9.
Намаляването на раждаемостта е сериозна проблема за нашата страна. Особено тревожно е положението в Старозагорски окръг. През 1979 година тук тя е 14,29 на хиляда – под средната за страната (15,3). За първото шестмесечие на тази година – 14,38 на хиляда при 14,5 на хиляда за същия период на миналата година.
Какви са „социалните индикации” на това явление?
В окръжната комисия за прекъсване на бременност средно годишно идват около 360 омъжени жени с едно дете. Най-честият мотив е недостатъчната жилищна площ. Ето няколко изявления от две заседания на комисията:
-Живеем в апартамента на родителите ми. В една стая с 12-годишния ни син.
-На квартира сме. В една стая.
-Заедно с родителите ми живеем. Брат ми също е тук. Скоро се ожени и чака дете.
Появата на първото дете не се влияе от
ЖИЛИЩНАТА КРИЗА,
но за второто родителите основателно се замислят. А такава криза, въпреки изключителните грижи на държавата, все още съществува. През 1979 година в окръга са продадени 1986 апартамента държавно и групово-кооперативно строителство при план 2441. а в началото на тази година са картотекирани 17 000 крайно нуждаещи се. Една динамична цифра, която непрекъснато расте. Перспективата е Домостроителният комбинат. През 1982 година той ще произвежда годишно около 3000 апартамента. Но според контролните цифри, спуснати от Държавния комитет по планиране (11 945 апартамента за осмата петилетка), комбинатът не ще може да работи с пълно мощ, а с около 78 на сто от капацитетните си възможности. Нещо, което не бива да се допуска. Общинските народни съвети и строителните организации не бива да допускат неизпълнение на плановете за жилищното строителство. Вероятно за това винаги ще се намерят обективни причини, но дали 455-те семейства, чиито жилища останаха незавършени през 1979 година, ще ги приемат?
В първите месеци след раждането на детето
ТРУДНОСТИ С ХРАНЕНЕТО
сякаш няма. Но идва време майчината кърма постепенно да се заменя с пюрета, кисели каши. И ако трябва да се спазват точно предписанията на специалистите, на майката не й остава нищо друго освен да запрята ръкави и да започва да приготвя всичко това сама. Защото не може да ги намери готови. По специализираните магазини и щандове на окръга (ако изобщо можем да ги наречем така) е възможно да се купят два-три вида плодови пюрета и от време на време в останалите. Комбинатът „Бригада” в Асеновград, на чието откриване се радвахме всички, вече години наред си има проблеми, които, както изглежда, трудно ще се решат. Не търсят резерви и старозагорските търговски организации. Кръгът се затваря.
Едно тревожно писмо, подписано от Н. Енева, П. Енева, К. Георгиева, Н. Колева, П. Христова, С. Георгиева, Н. Димова, И. Кирилова, В. Банкова и А Нанева, жителки на квартал „Кольо Ганчев” в окръжния град, свидетелствува за друга трудност. „Докога ще се бави откриването на пункт за раздаването на храна от детската млечна кухня?” – питат те.
Влизането в експлоатация през 1978 година на новата кухня-майка в Стара Загора увеличи значително броя на порциите. Днес те са 3800, но все още кухнята не работи с пълен капацитет. Това ще стане, след като бъдат уредени раздавателните пунктове в по-отдалечените квартали и в крайградските селища. Хубава перспектива, но някак бавно се реализира. Ето пунктът в квартал „Кольо Ганчев” е готов, но някои трудности по обзавеждането задържат пускането му. Проблеми има и с осигуряването на персонал за кухнята-майка, и с превоза до раздавателните пунктове. Все задачи на окръжната дирекция „Народно здраве и социални грижи”. Задачи, които не търпят повече отлагане.
Детето расте (въпреки проблемите на родителите и най-вече на майките), вижда се краят на отпуската по майчинство и ако няма здрава баба-пенсионерка, основателно изниква въпросът: кой ще поеме грижите за още неукрепналия малък човек?
През шестата петилетка ясленото дело в окръга направи крачка напред. Сега окръгът е на 7-мо място в страната, като обхватът на децата е над средния. Не така оптимистично е положението с
ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ.
В тях през миналата година са обхванати 50,5 на сто (под средното за страната) от децата. По този показател окръгът е на 17-то място. В края на същата година използваемостта на местата в детските градини е 119,98 или на 100 места – близо 120 деца. Стигна се до така наречената претовареност на групите, чиито последвания все още не коментираме, но те вече се проявяват и все по-осезаемо се чувствуват. В Стара Загора упорито се говори за значителното изоставане на окръжния град. Само се говори, но нищо не се предприема. Ето един факт, който доказва това: нашият вестник две пъти основателно повдига този въпрос – в брой 123 от 12 октомври 1978 година „Защо в Стара Загора не достигат детските градини?” и в брой 3 от 8 януари 1980 година „Докога с толкова неизвестни, или още веднъж за детските градини в Стара Загора”. Но общинският народен съвет не се потруди дори да отговори. Въпреки закона за критиката в печата. Не говори ли това за отношение към едни толкова наболял въпрос?
Това са само три от многото проблеми. Те в никой случай не изчерпват факторите – икономически и социални, които пряко или косвено рефлектират върху раждаемостта. Нашата цел е да се заговори по тези въпроси, защото въпреки че те неведнъж са поставяни на вниманието на най-отговорните инстанции в окръга, застоят е очевиден. Нещо повече, ако още веднъж хвърлим поглед на цифрите, ще констатираме, че през последните четири години раждаемостта в окръга е спаднала от 15,6 през 1976 година на 14,29 през 1979 година. Докато по темпове на нарастване на националния доход Старозагорски окръг се нарежда на четвърто място в страната (след Сливенски, Кърджалийски и Бургаски), то по възпроизводство на населението е на 16-о място. Става ясно, че през последните десетина години на икономическите проблеми се е обръщало – и основателно! – сериозно внимание. Но проблемите на семейството са поизоставени. Неоснователно!
Създадената диспропорция трябва да се преодолее! С по-голяма взискателност да се подходи при решаването на сложните проблеми на раждаемостта! И ако не възвърнем прастарата традиция за многолюдна челяд, да запазим утвърдилата се по-нова традиция в българското семейство – отглеждането на най-малко две и да създадем условия и потребност от трето и четвърто дете.
Теменуга СТЕФАНОВА
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА:
Както споменахме, факторите, които влияят върху раждаемостта, са много. За някои от тях вече е ставало дума на нашата специална страница „За жената, бита, семейството”. Оценявайки важността на проблемите, които повдигаме, ние искаме разговорът ни да продължи. Очакваме в него да се включите всички вие. Да споделите мисли и мнения, наблюдения и опит. Ще се радваме на участието на специалисти, които компетентно биха коментирали проблемите на раждаемостта в окръга.
Очакваме вашите писма.
