В политическата си кариера, започнала като общински съветник от БСП и минала през шеф на правната комисия в парламента от ГЕРБ, настоящият правосъден министър Данаил Кирилов не се е разкривал като саркастичен оратор.
Изявите му от трибуната в Народното събрание не се свързат с тежки политически спорове, нито с особени конфликти. Ето защо маниерът му на водене на последните заседания на Висшия съдебен съвет (ВСС) са изненада за познаващите публичния му образ.
Той самият казва, че “файловете са обърнати”. Но това обръщане ескалира дотам, че над 100 съдии поискаха извинение от него за поведението му по време на процедурата за избор на главен прокурор.
Първите признанци за неизявяваната му до момента нападателност се проявиха преди месеци, докато се обсъждаха идеите му за обща процедура за отстраняване и разследване на т.нар. „трима големи“ в съдебната власт. Раздразнението му тогава беше предизвикано от забележка, че европейските институции никога не са настоявали за общ механизъм, а за гаранции, че именно срещу главния прокурор ще може да се проведе независимо разследване. Уточнението мигновено превърна представителите на неправителствения сектор в мишена за правосъдния министър.
Миналата седмица пък същото се случи с членовете на ВСС, дръзнали да поискат нова процедура за избор на главен прокурор, след като президентът не подписа указ за избрания по-рано Иван Гешев.
Поведението на правосъдния министър на практика опроверга декларациите му, че той желае да остане максимално безпристрастен по темата. Именно на такова основание Кирилов не издигна алтернативна номинация, въпреки че Законът за съдебната власт му дава това право. Нещо повече – отношението, което той демонстрира към инакомислещите в съдебния съвет, поставя сериозно въпроса дали отказът на правителството да издигне конкурентна кандидатура на Гешев не беше всъщност подкрепа за него.
Предисторията
Как се стигна дотук? Датата е 15 юли 2019 година. В този ден ВСС откри процедурата за избор на нов главен прокурор. В същото заседание правосъдният министър отправи екзотично питане, което обедини в негативната си реакция иначе противопоставящите се главен прокурор и председател на ВКС. Кирилов се поинтересува дали ще му бъде дадена възможност да участва в заседанията на съдебния съвет, но да не ги председателства, както постановява Законът за съдебната власт. След отрицателните отговори на Сотир Цацаров и Лозан Панов, Кирилов се съгласи с аргументите им.
Въпросът му бе прочетен от медиите като опит да “стои в ъгъла” при избора на следващ шеф на обвинението. Правосъдният министър не просто не опроверга тези тълкувания, а в месеците между юли и септември при всяка своя изява, странеше от темата. Така че нищо не подсказваше, че няколко месеца по-късно, макар да няма право на глас във ВСС, Кирилов ще се превърне в най-силния глас при избора на следващ шеф на обвинението.
Правосъдният министър стана по-словоохотлив по темата едва когато министър-председателят Бойко Борисов заяви, че правителството няма да се възползва от законовата възможност да номинира главен прокурор. В началото той повтаряше почти дословно думите на премиера. През септември постепено започна с изказванията си директно да подкрепя вече номинирания Иван Гешев. Стигна се до момент, в който пред БНТ Кирилов заявяви, че не е номинирал никого, за да не се “противопостави на кандидатурата, която събира една широка обществена подкрепа”. В същото интервю той изказва и негативно мнение за протестите срещу номинацията на Гешев: “смятам, че зад протестите има непосредствени конкретни цели на конкретни лица, които следват конюнктура”.
От модератор до “урок по тирания”
Така се стигна до момента на избора и прегласуването му от ВСС, когато Кирилов на практика открито застана на страната на мнозинството в съдебния съвет. Въпреки че член 32 от Закона за съдебната власт отрежда ролята на модератор на правосъдния министър, поведението му изобщо не можеше да се възприеме като такова. Впоследствие начинът му на водене на заседанието бе определено от юриста Иван Брегов като “отркит урок по тирания”.
И докато по време на изслушването и първото гласуване на Гешев, Кирилов само вмъкваше опити за иронични подхвърляния към съдиите, възразяващи на мнозинството, при прегласуването на кандидата тонът му се втвърди и подмятанията станаха по-чести. Той прекъсваше въпросите на членовете на Съдийската колегия, репликираше ги по време на техни изказвания и оспорваше казаното от тях. Напрежението ескалира до степен, че при нарочно включен микрофон, правосъдният министър попита кой е писал изказванията на Атанаска Дишева и Лозан Панов, защото почеркът, който се виждал, според него бил сходен.
В началото на заседанието Данаил Кирилов дори опита да прокара прегласуването на Гешев, без да даде думата за изказвания на членовете на пленума.
“За кого работите?”
Тонът на правосъдния министър особено загрубя, след като Олга Керелска от съдийската колегия обяви притеснението си от думите на главния прокурор, че изборът на тримата големи в съдебната власт се прави „в две други сгради“. Към нейното настояване разговорът да се проведе по същество, се присъедини и Атанаска Дишева. В резултат правосъдният министър изригна: „Иc?aтe пpoдължaвaщ paзпит нa глaвния пpo?ypop ли? He иc?aтe ли виe дa paзpyшитe дoвepиeтo в тaзи пpoцeдypa и в тoзи избop, нe гo ли caбoтиpaтe? Bиe зa ?oгo paбoтитe, ?oй ви нaпиca cъc cъщия шpифт ?aтo нa Лозан ?aнoв тoвa, ?oeтo чeтeтe?” Опитът на Кирилов да смени темата в крайна сметка се оказа успешен.
„Два пъти се изказахте и три пъти нарушихте дисциплината с прекъсване на оратор”, пък каза правосъдният министър на Олга Керелска, въпреки че самият той неведнъж прекъсваше и нея и Атанаска Дишева. В същото време се налагаше двете съдийки специално да молят Кирилов да въвежда ред в залата, докато те се изказват. Причината бе, че той оставяше останалите членове на съдбния съвет да ги репликират от място.
По-късно правосъдният министър се обърна към Атанаска Дишева с думите: Дано викащите отвън да оценят това ваше усърдие. Има колеги, които трябва да заплътнят тайминга на протеста.
На нейно възражение по време на процедурите преди гласуването, Кирилов отчете думите й с репликата: „Ето, г-жа Дишева ще протестира, естествено по протестни указания.“
От заседанието стана ясно, че според Кирилов въпросите по обстоятелствата около репликата на Сотир Цацаров за изборите в съдебната система “в две други сгради” са “претоплени опорни точки”.
Особено агресивно правосъдният министър реагира срещу Дишева, когато тя разказа за репликата, отправена й от Иван Гешев, че от нея би излязъл „чудесен общински съветник“. Съдийката заяви, че приема това като заплаха за професионалната й кариера. „Току-що засегнахте 6000 общински съветници! Аз съм бил общински съветник и областен управител, няма нищо срамно! Не знам дали съпругът ви стана общински съветник от „Да, България“… Аз в тези думи виждам шега”, прекъсна я Кирилов.
След гласуването, на пресконференция пред журналисти, правосъдният министър също даде ясно да се разбере, че е напълно солидарен с мнозинството във ВСС. Той дори обясни какъв ще е “разумният срок”, в който президентът да подпише указа за назначаването на Иван Гешев. От думите му ясно се разбра, че изобщо не допуска възможност държавният глава да сезира Конституционния съд за процедурата по избора.
Полина Паунова www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
