Ще изляза – да чакам дъжда,
ще поседна на някоя пейка,
и без туй слух се носи в града,
че съм само една куха лейка,
че – освен да ви пиша, не съм
сторил нищо полезно в живота,
мърдам – просто паве в калдъръм,
под демарша на дните – пехота,
и – нима? – из Вселените – там! –
съм заченат и аз – в епруветка,
и ще пукна – космически сам,
като паяк във своята плетка,
вълк – въртя се самин у дома,
или пия по цели недели –
и ви пращам печални писма,
пълни с моите стихове бели,
цяла нощ небесата чета
и се вихря в Галактики звездни,
за какво съм дошъл на света? –
просто – още един безполезник,
някой ден – като тръгна на път,
поседнете на моята пейка? –
и – дано да ви милне дъждът,
вместо мене! – през кухата лейка.
