На 10 февруари църквата отбелязва св. Харалампи Чудотворец и св. Валентина. Денят се празнува за здраве на хората, против чумата. В народните представи тя изглежда като старица, която постоянно е на път и носи със себе си тефтер, в който са записани имената на хората, които трябва да погуби. Поверието е, че „когато Господ разделял службите между светците, на Св. Харалампия определил да държи под заповедите си всички болести, най-страшна от които е чумата”. Свети Харалампи е познат на хората като лечител на болести и рани и господар на всички болежки. Наричан е “заповедчия на чумата”, “чумин господар”, “главатар на болестите”, а празникът на много места се означава просто като “Чуминден”.
[ad id=“263680″]
Легенда разказва, че чумата е затворена и св. Харалампи я държи, а Господ ще пусне болестта, когато хората станат много грешни. Според други предания, чумата се родила на Атанасовден и веднага започнала да скита и да мори де когото срещне с острата си коса. Ако не бил св. Харалампи – да я залови и окове в девет вериги, щяла да умори света. И, за да може да бъде сигурен, че тя ще го слуша, излъгал я, та я затворил в едно шише, па я запушил. Според други народни вярвания, той държал в ръцете си всички болести, навързани със синджири. Дори и някои иконописци рисуват със Св. Харалампия вързана в синджир чума.
В иконографията обикновено светецът е изобразяван с дълга бяла брада и с ръка, вдигната за благослов. Често могат да бъдат срещнати и изображения, в които той бие и мъчи чумата. За да се предпазят от болести, на този ден хората сутрин рано премитат къщата и двора, почистват, след това готвят гозбите.
[ad id=“225664″]
Тъй като св. Харалампи е открил и чудодейните свойства на меда, това е празникът на пчеларите. На този ден медът се освещава и част от него се пази като лек срещу шарка и други болести през цялата година.
Съществуват множество обичаи във връзка с този ден, специфични за различните краища на България. В Родопите например на сутринта домакините приготвят пресни пити, намазани с мед, и ги раздават по село, като наричат това раздаване “за добитъка”. Другаде раздават медени питки “за здравето на чумата”, или изобщо – “за здраве”. Някъде разнасят, пак със същата мисъл, и хубави гозби, някои от които трябва да бъдат подсладени.
В източните покрайнини на България и някои северозападни селища, на Св. Харалампий жените занасят в черква мед, та свещеникът да го освети. Този мед се счита твърде лековит и се пази през цялата година, та при заболявания, за които няма друг лек, или при шарките, мажат болния или пръскат къщата от него. Всичко това е в тясна връзка с означението на неведомите болести и специално на чумата с израза “блага и медена”.
Както означаването, така и употребата на мед в хляб и ястия са изразители на човешкото желание да успокои, да задоволи, да намали лютината, злината на болестта, която народът във всички тия случаи си представя демонически: като живо същество, което може да бъде омилостивявано с гозби и сладкиши.
