Статутът и ролята на главния прокурор са двата основни въпроса, разисквани на днешното заседание на мониторингова група за България в Европейския парламент.
На среща, проведена онлайн между европейски депутати и представители на българските власти и гражданския сектор са били разисквани четири теми – прокуратурата, корупцията, малцинствата и медиите. Най-голямо време е било отделено на фигурата на главния прокурор, казаха двама участници в днешното заседание, с които Свободна Европа разговаря.
„По конституция прокуратурата е единна, но не и централизирана“, е казала по време на срещата представителката на прокуратурата Красимира Филипова, цитирана от сайта на институцията. „Единственото подчинение, което се дължи от прокурорите, е подчинението на закона. Те не са в йерархични отношения нито с главния прокурор, нито с административните си ръководители“, е казала още тя.
Евродепутатите са навлезли и в детайли – за разследването на снимките в спалнята на Борисов, за това защо прокуратурата публикува в медиите лични разговори на хората, които разследва, за това дали всеки прокурор може да разследва главния включително и на практика, а не само на хартия.
Какво е „Мониторингова група за България“
Заседанието е организирано от Мониторингова група за България по демокрация, върховенство на закона и основни права на Европейския парламент. Това е нова структура, възникнала едва с мандата на сегашния състав на европарламента. За всяка страна членка е обособена отделна мониторингова група. Тази, която се занимава с въпросите на българската демокрация, проведе първото си заседание в петък. Заседанието беше закрито.
Групата се състои от 14 члена – по двама от всяка парламентарна група в европарламента. Тя събира информация от различни източници, един от които са периодичните срещи, които са предвидени с представители на държавните институции и на гражданския сектор.
В заседанието, проведено в петък, от българска страна участваха външната министърка Екатерина Захариева, заместник-министърката на правосъдието Десислава Ахладова, заместничката на главния прокурор Красимира Филипова и други. Като представители на гражданския сектор участваха Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет (БХК), Марин Лесенски от Институт „Отворено общество“, журналистът от сайта „Биволъ“ Димитър Стоянов. Присъстваха и представители на т. нар. Венецианска комисия.
Новата структура на европарламента породи недоразумение сред две от българските институции. Според Екатерина Захариева срещата е организирана „заради протестите“, а според сайта на прокуратурата заседанието е предизвикано от самата българска прокуратура.
Мониторинговите групи имат собствен график за провеждане на заседанията и той не зависи от политически събития, са казали днес депутатите от европарламента.
За какво са говорили на закрито
Основната тема е била независимостта и отчетността на главния прокурор. „От въпросите на евродепутатите останах с впечатление, че те са обезпокоени не толкова от това, че главният прокурор в България не е независим, а от това, че той е безотчетен“, каза един от участниците в заседанието, който пожела анонимност.
„Ролята и статутът на главния прокурор са тема, която от години се поставя пред България, но това не води до решения“, каза председателят на БХК Красимир Кънев. И в петък българските власти са държали на своето – че над главния прокурор има контрол и че последното решение на Конституционния съд доказва това, тъй като постановява, че всеки прокурор има право да разследва главния.
Но това е само на хартия, са възразили представителите на гражданския сектор. Те са посочили, че от главния обвинител зависи кариерното израстване на всеки прокурор.
Според Кънев представителката на прокуратурата е развила една „шокираща теза“, използвана от обвинението в България, но „немислима“ за европейския слух – че прокуратурата успешно се бори с корупцията, наркотрафика и битовата престъпност, и затова е нормално да срещне реакция на неодобрение, в това число и в лицето на протестите. „Тя го каза така, сякаш срещу прокуратурата протестират престъпници“, каза Кънев.
„Не поставяте ли малко опростенчески въпроса „, е попитала една от евродепутатите и се е поинтересувала дали сред всички обвинения към прокуратурата няма някакво легитимно искане, което да служи за основание за протести. „Казах, че за мен българската прокуратура е един йерархизиран и самоуправляващ се орган, затворена структура“, добави Кънев.
Представителите на гражданския сектор са посочили, че сегашният главен прокурор е бил предложен от прокурори и избран пак от тях или под тяхно влияние, без алтернатива.
Депутат от Германия се е поинтересувал защо прокурорите са публикували в медиите лични разговори на разследвани хора, добити в хода на следствие, което не е приключило.
Председателката на Мониторинговата група София Ин’т Велд е задала въпроса за това как се разследват аудиозаписите с гласа на премиера Борисов, както и снимките от спалнята му, на които се вижда чекмедже, пълно с 500 еврови банкноти и шкафче, на което има пистолет. „Не съм виждала такова нещо никъде на този континент“, е казала тя.
Представителката на прокуратурата Красимира Филипова е посочила, че по този въпрос, както и по всеки друг, който е свързан с изтичане на аудиозаписи, са образувани по две проверки – една за това кой е източникът на записите и снимките, и друга – за съдържанието на материалите.
Медиите, малцинствата
Представителите на българските власти са били питани и защо България е на далечното 111-о място по свобода на словото в света. Според тезата на министър Екатерина Захариева методологията, по която се прави класацията е съмнителна. Тя е привела пример: убийството на журналистка от Русе е било представено като покушение срещу свободата на словото, докато това е криминален случай. Журналистът от „Биволъ“ не се е съгласил. Той смята, че случаят не е докрай изяснен.
Един от евродепутатите е проявил интерес към монопола в медиите и тяхното разпространение. Според Екатерина Захариева правителството е предприело адекватни стъпки в разрешаването на този въпрос, като е решило да повери разпространението на вестниците на българските пощи.
Българските власти са отхвърлили и тезата, че по време на извънредното положение са били затваряни ромски квартали по етнически причини. Различни участници са посочили, че затварянето се е дължало на възникването на огнища на COVID-19, а не е било направено на етнически принцип.
Властите са подкрепили като ефикасна и Комисията за защита от дискриминация. Конкретният пример, който е породил въпроса, е грубо и обидно определение на ромите, дадено от вицепремиера Красимир Каракачанов, което Комисията не е сметнала за проява на дискриминация.
На заседанието е била обсъждана и българската позиция за Истанбулската конвенция, словото на омразата към общността ЛГБТ, както и проектът на ВМРО за неправителствените организации.
www.svobodnaevropa.bg, Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
