Гръмотевичните бури са опасни явления и тяхната точна и своевременна прогноза е необходима за опазване живота на хората и осигуряване на безпроблемна работа на съоръжения. Поради установените през последните десетилетия връзки между природата на мълниите и други опасни природни явления, като торнадо, проливни дъждове, наводнения, градушки и разрушителни ветрове, изучаването ѝ се свързва и с възможността за подобрение на краткосрочната прогноза на опасни хидрометеорологични явления.
НИМХ оперира с данни за регистрирани мълнии от системата ATDnet на Британската метеорологична служба – Met Office:
https://www.metoffice.gov.uk/binaries/content/assets/metofficegovuk/pdf/data/adtnet_data_sheet.pdf
Тя работи от 1987 г. ATDnet е автоматична мрежа от датчици за локализиране на мълнии на големи разстояния. Те регистрират радиовълни с много ниска честота, генерирани от мълниите и известни също като (атмо) “сферици“. Определя се времето за пристигане на вълните до датчиците и по разликите във времената на пристигане на една и съща вълна до различни датчици се изчислява местоположението на мълнията. ATDnet засича предимно сферици, създадени от мълниите тип „облак-земя“. Данните се събират в Met Office на всяка минута, кодират се и на всеки 15 минути се изпращат по каналите на Глобалната телекомуникационна система на Световната метеорологична организация до нейните страни членки.
Въз основа на тези данни, през топлото полугодие, на сайта на НИМХ ежедневно се дава информация за гръмотевичната дейност над страната за изминалото денонощие:
http://www.meteo.bg/bg/sferici
Прави се и месечна оценка за пространственото разпределение на мълниите, която се публикува в Месечния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ (ISSN 1314-894X):
http://www.meteo.bg/meteo7/sites/storm.cfd.meteo.bg.meteo7/files/Bulletin.pdf
Годишна оценка на гръмотевичната дейност над страната се публикува в Годишния хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ (ISSN 2738-781Х):
http://www.meteo.bg/bg/zaNas/godishen .
На фигура 1а е показан броят на регистрирани мълнии от ATDnet на 25 km2 (или плътността на мълниите) през 2020 г. От фигурата се вижда, че миналата година е имало по-активна гръмотевичната дейност над западната част на страната. Броят дни с гръмотевична дейност (с поне една регистрирана мълния над изследвания район) през 2020 г. е показан на фигура 1б. На фигура 2а е показано пространственото разпределение на месечния брой регистрирани мълнии през юни 2021 г. Денят с най-активна гръмотевична дейност досега за тази година е 26 юни 2021 г. (фигура 2б).
Фигура 2. Месечен брой мълнии на 25 km2 за месец юни 2021 г. (а), източник – Месечен хидрометеорологичен бюлетин на НИМХ за месец юни 2021 г. (пред печат), ISSN 1314-894X, http://www.meteo.bg/meteo7/sites/storm.cfd.meteo.bg.meteo7/files/Bulletin.pdf ; и почасово разпределение на регистрираните мълнии на 26 юни 2021 г. (б) – http://www.meteo.bg/bg/sferici;
НИМХ
Източник: http://www.bta.bg/
