Вечно мрънкане, това е основната черта не само на старозагорци, но и на всички българи. С тези думи започва писмото на читателка на ЗАРАТА, изпратено в редакцията ни.
И продължава:
Публикуваме писмото без редакторска намеса
„През последните слънчеви и топли дни се разхождах около езеро „Загорка“. Възрастна съм и вървя бавно, наслаждавам се на хубавото време. Особено в почивните дни напливът от хора там е голям. Като казвам „голям“, значи едва се разминавахме по алеята, която обикаля езерото. Няма лошо – все повече хора излизат на въздух. Какво обаче ми прави впечатление?
Вървим си кой по двойки, кой по тройки, говорим си, смеем се, а покрай нас някой велосипедист иска да ни подмине. Подрънква със звънчето на колелото си, за да поиска път и се започва: Тук не е място да се карат колелета! Тук пешеходците са с предимство! Не можеш ли да караш по шосето, бе?! Искаш да блъснеш някое дете ли?! Да направят една велоалея, какво ми се бутат тука!… И тем подобни реплики.
Да, създава се неудобство. Да, вървящите искат да се разхождат спокойно. Но… Толкова ли е трудно за тези, които са качени на колело да звъннат спокойно, да изчакат докато им направят път, а другите да се отдръпнат и след това да си продължат. Иска се само малко толерантност от двата вида участници в движението и всичко ще е наред. За направата на велоaлея сигурно ще са нужни повече пари, но има една друга тема, много по-важна според мен, на която трябва да се обърне по-голямо внимание.
Но край езерото децата продължават да карат колелета, кънки, ролери и са в потенциална опасност постоянно, бидейки в близост до водата. Възрастните колоездачи също не са имунизирани от падане в езерото. А ТАМ НАИСТИНА Е МНОГО ОПАСНО!
Колко ще струва слагането на една здрава ниска ограда, която да отделя алеята от стръмния бетониран бряг? Която да не пречи на красивата гледка, но да предпазва от инциденти. Още повече, че тази преграда не е необходима по цялото продължение на алеите около езерото.
Питам тези, които трябва да го направят и да го направят, докато не загине някой. Защото невинаги на точното място и в точното време ще има спасител.“
[poll id=“7″]
