Паметникът на съветската армия осъмна в цветовете на украинското знаме още през 2014 г. Снимка: БГНЕС/ЕЛЕНА ГЕРОСКА |
В сряда вечерта министър-председателят на България Кирил Петков трябваше да замине за Киев, за да демонстрира солидарност с Украйна в най-важната столица на континента. Малко преди да отпътува, правителственият ръководител получи недвусмислено послание от Москва: руската държавна компания „Газпром“ обяви, че незабавно ще спре доставките на газ за балканската държава, отбелязва в свой коментар за германския Frankfurter Allgemeine Zeitung Михаел Мертенс.
В първата си реакция говорителката на правителството в София Лена Бориславова заяви, че възможността за такова спиране на доставките е била обмисляна от месеци и че са били взети подходящи предпазни мерки. Затова нямало причина за паника. Министерството на енергетиката заяви, че има алтернативи и че няма да има намаление на потреблението. По неофициална информация от София има резерви за около един месец за частните домакинства, както и за промишлеността.
Колко бързо и най-вече на каква цена „новият“ газ ще достигне до България в бъдеще, обаче е друг въпрос. След години на забавяне т.нар. интерконектор, който свързва гръцката и българската газопроводна мрежа, трябва да бъде готов за експлоатация през юни. А чрез плаваща инсталация за регазификация край северното гръцко пристанище Александруполис, в която София притежава 20-процентен дял, България иска в бъдеще да бъде снабдявана на пазара с втечнен газ.
Високите цени на енергоносителите вредят на репутацията на правителството
Освен това има тръбопровод до Турция, по който в страната може да постъпва газ от Азербайджан, чиито доставки България вече си е осигурила с договор. Въпреки това все още съществуват някои договорни неясноти относно планираните азербайджански доставки. Сега българското правителство се опитва да разреши откритите въпроси в спешен порядък и се надява, че Баку ще води преговорите по добронамерен начин. След консултация с Турция могат да бъдат добавени допълнителни доставки от други източници. Договорите за доставка на България (както и на Полша, б. ред.) с Русия така или иначе щяха да изтекат в края на годината и не следва да бъдат удължавани от българска страна. Така че спирането на руските доставки не е сценарий на Страшния съд за България.
Въпреки това в обозримо бъдеще газът ще бъде по-скъп за населението и промишлеността, а това е много чувствителна тема за България, държавата-членка на ЕС с най-нисък среден доход на населението. Инфлацията вече има политически последици. Първоначално високите рейтинги на популярност на Петков, който е на власт едва от декември 2021 г., и на реформаторската партия, наречена „Продължаваме промяната“, падат. Според последните социологически проучвания партията на дългогодишния премиер Бойко Борисов отново ще бъде най-силната сила в новоизбрания парламент. Борисов не е приятел на Русия, но мандатът му беше съпътстван от мащабни подозрения за корупция, поради което в момента той няма политически партньори за връщане на власт дори в случай на изборна победа.
Въпреки това предсрочните избори все още не са на дневен ред, тъй като разнородната четирипартийна коалиция в София засега показва сила. Все по-ясно обаче се очертават разломните линии, които са латентни от самото начало на „алианса на удобството“, който се сформира след три парламентарни избори за по-малко от година, само за да отърве страната от Борисов. Това прозира не само, но най-вече по въпроса дали България да се присъедини към международната коалиция, снабдяваща Украйна с оръжие за отблъскване на руското нашествие. Косвено това вече се случва, тъй като произведени в България боеприпаси и вероятно други оръжия влизат в Украйна чрез мрежа от посредници.
Въпреки това министър-председателят Петков неколкократно ясно заяви, че България трябва да доставя и директно на Украйна. Петков очевидно иска да позиционира България в западния лагер. Когато бившият български министър на отбраната Стефан Янев възприе пропагандата на Москва веднага след началото на руската инвазия и заговори за руска „специална военна операция“ в Украйна, Петков незабавно уволни министъра си.
„Не мога да търпя в кабинета си министър на отбраната, който не може да произнесе думата „война“, обоснова се ръководителят на правителството. Поне един от коалиционните партньори подкрепя премиера в ясната му позиция. Христо Иванов, съпредседател на малката управляваща партия „Демократична България“, също се застъпва за оръжейни доставки за Украйна. „Ние сме против политика, която маргинализира България и гарантира, че тази страна ще бъде определяна като страхлива“, каза Иванов тези дни.
От вътрешността на партията дори се чуха гласове, които заплашват да развалят коалицията, ако България не достави оръжие. А тезата, че България е твърде малка, за да се намесва, беше отхвърлена от редица депутати от партията, припомня Мертенс.
Тези позиции обаче не се споделят от всички коалиционни партньори. От една страна, те са дори червена линия: Корнелия Нинова, вицепремиер на правителството, министър на икономиката и лидер на традиционно промосковската Българска социалистическа партия, заплашва да напусне правителството в случай на оръжейни доставки. „Никога няма да подпиша договор за изпращане на оръжия в Украйна. Ако някой иска да го направя, ще трябва да ме отстрани“, беше многократно цитирано изявлението на лидера на социалистите в средата на април.
Българските социалисти бойкотират пътуването до Киев
В миналото Нинова се отличаваше със своя „скептицизъм към ваксините“ и изказвания срещу бежанците и еднополовите партньорства, така че отказът ѝ да застане на страната на нападнатата Украйна хармонично допълва мирогледа, който тя представлява. Това се вписва и в факта, че социалистите са единствената управляваща партия, която реши да не изпраща свой представител в Киев заедно с Петков. Очевидно предпочитат да не видят отблизо и да не научат от първа ръка какво правят бившите руски другари в Украйна, пише Мертенс. Но с тези позиции лидерът на партията Нинова оправдава очакванията на основния си електорат.
Това са по-възрастни и по-слабо образовани слоеве от населението, които са се установили предимно в селските райони, по-малките градове и панелните жилищни комплекси в покрайнините на големите градове. Това са предимно хора, които все още формират мирогледа си по времето, когато България бе зад Желязната завеса. По онова време България, която наред с ГДР е най-верният васал на Москва, често е наричана в Русия полушеговито „16-та (съветска) република“. В петък в България се излъчваше само руска телевизия, което допринася за факта, че българското население знае руски по-добре, отколкото мнозина в някои райони на централноазиатските съветски републики.
За много млади българи русофилството е приумица на възрастните
Но тези дни отминаха. Основният електорат на българските социалисти непрекъснато се свива. Затова не е сигурно дали лидерът на партията Нинова действително ще рискува да развали коалицията в случай на оръжейни доставки, пише още германското издание. Тя и нейната партия вероятно няма да спечелят много от изборите. Голямо мнозинство от младите хора гледат на социалистите като на неизбираема партия и не харесва лоялността на партията към Москва. Нападенията с боя върху паметника на Съветската армия в София, които се повтарят от години – осъждани от едни като вандализъм, а от други възхвалявани като изкуство – демонстрират настъпилата промяна.
За много млади хора в България Москва вече не е столицата на половината свят, а Русия – страната, на която да се възхищават. Те са израснали в България, която е член на ЕС и НАТО. Русофилството на техните родители и баби и дядовци е по-скоро приумица, типична за по-възрастните хора.
В България обаче има политическа сила, която е още по-решително ангажирана с путинския курс от социалистите, при това сравнително успешно. Националистическо-путинистката партия „Възраждане“ успя да влезе за първи път в парламента на изборите в края на миналата година с дял от малко под 5%. Много от призивите на лидера на партията Костадин Костадинов и неговите хора звучат като взети направо от руската държавна телевизия. За разлика от управляващите партии, „Възраждане“ успява да постигне ръст в социологическите проучвания от началото на руската война срещу Украйна и в момента се радва на одобрение от почти 10%. Това обаче не означава непременно, че също толкова голяма част от избирателите одобряват агресията на Москва.
България винаги е имала партия, която обслужва утайката на шовинистите, антидемократите и принципните недоволници. Тези партии се сменят на всеки няколко години, а в момента това е „Възраждане“, пише Мертенс. Но техните позиции не стават за сформиране на мнозинство.
А в сряда министър-председателят Петков заяви, че страната му няма да се поддаде на „шантажа“ на руската страна и е готова за реакция. Той добави, че ще бъдат разгледани и споразуменията за транзит на руски газ през българска територия за трети страни.
