На Остап Бендер, великият комбинатор, знаещ „четиристотин сравнително честни начина да открадне пари“, не му е чуждо обикновеното човешко щастие. Той е умен, съобразителен, както казваме на български „акъллия“… изобщо – Остап, човек, който иска да опита всичко от живота. Със своята енергичност, фантазия и рядко чувство за хумор Остап стана любимец на читателите. Всеки ще разбере неговите разсъждения за щастието.
„Шастието, казва Остап, винаги идва в последната минута. Ако ви трябва трамвай № 4 от Смоленския пазар, например, вижте какво ще ви се случи. Оттам минават още петицата, седемнайската, петнайсетицата, трийската и трийсет и едно, Б, Г, и още две автобусни линии. Ако сте се застопорили на спирката и чакате, бъдете сигурни, че първо ще мине Г, после две петнайсетици подред, което всъщност си е противоестествено. После покрай теб ще отпрашат седемнайсти номер, трийсти, много Б-та, отново Г, трийсет и първи, отново седемнайсти и още едно Б.
И точно тогава, когато вече ви се струва, че № 4 не съществува в природата, той бавничко ще пристигне откъм Брянската гара, препълнен с хора. Но да се провреш в трамвай, ако си умел пътник, никак не е трудно. Нужно е само ТОЙ да дойде. Ако ви трябва петнайсетицата, не се съмнявайте: първо ще дойдат всякакви други номера, проклетият четвърти ще мине поне осем пъти, а петнайсти, който допреди малко е минавал на всеки 5 минути, ще се появи не повече от веднъж в денонощието.
Нужно ви е само и единствено търпение и ще дочакате…“
Илф и Петров „Дванайсетте стола“
